Великани

 

Адауы (адауи) – приказно същество, великан-човекоядец. От Абхазия.

Джаным, Джаткяр и сестра им Куара – абхазка приказка– В – 1, 2, 3, 4.

Санта Сааджа и Сафа Сааджа – абхазка приказка – В – 1, 2.

 

Билу – виж по-долу: “Човекоядец”. Великанът – човекоядец Билу е герой от приказките на народа палаун – от Бирма (Мянма, Мианмар).

 

Вампал – великан – от вайнахските приказки (ингуши и чеченци). Вампалите обикновено са огромни, силни и глупави. Занимават със сенокос, отглеждат стадата си. С ум и хитрост младежът-турпал успява да победи дори и седемглавите вампали, макар че в някои вайнахски приказки той загива, докато изпълнява дълга си.

Жатик – синът на вдовицата – В – ингушка приказка – 1, 2, 3, 4.

Храбрият Пахтат – В – ингушка приказка – 1, 2, 3, 4, 5.

 

Великани

(Виж и “Човекоядци”)

Един от друг по-малки – В, У – адыгска приказка (трима братя – дребосъци, най-малкият – Педя човек побеждава великаните.)

Домбай – В – осетинска приказка

Вешап – древен митологичен образ – божество, срещу което юнаците се борели. В Грузия, Армения и Северен Кавказ са открити паметници, вероятно създадени преди пет хиляди години, които носят следи от борбата срещу хуритското божество Вишиашап или Вишашап. От тук произлиза името на грузино-арменския – “вишап” или “вешап”.

Дъщерята на ловеца – В – грузинска приказка – 1, 2, 3, 4.

 

Едноок великан (пещера, тур или козел води стадото му)

Карабатыр – В – адыгска – кабардинска приказка – едноок великан – 1, 2.

Пастирът и едноокият великан Зарбаш – В – ингушка приказка

 

Емеген – великан от балкарско-карачаевските приказки. (ж.р. – емегенша)

Кокайчик – У – В – балкарско-карачаевска приказка

Фатима – В – балкарско-карачаевска приказка (мотив “Златното момиче”)

 

Ешап – в чеченските и ингушките приказки – зло същество, чудовище – човекоядец или човекоядка, с огромни глиги – стърчащи зъби като на глиган. В тях точи ножовете си. Ешапите са лакоми и глупави, но имат вълшебни умения – могат да се превръщат на птици и животни.

В нартския епос ешап е безполово същество, което пази границата между света на живите и мъртвите. Някои учени свързват този образ с древната дума “вишап”- дракон, летящ змей, с грузинския “гвел-вешап”, с арменския “вишап” – виж по-горе, и абхазкия “агулшап” – виж “Дракони”.

Джантельг – В – ингушка приказка

Чайтонг – синът на мечока – В – ингушка приказка – 1, 2, 3, 4.

 

Иныж – кръвожадно и зло същество, с огромни размери. В адыгските вълшебни приказки иныжите може да имат една, три или седем глави. Те имат не само огромна физическа сила, но и магически умения.

Курджимуко Лаурсен – В – адыгска приказка – 1, 2.

 

Нарт, нарти – в аварските приказки – великани, ловци, човекоядци.

Морският кон – В – аварска приказка – 1, 2.

 

Нарти – смели и много силни войни в осетинските приказки и легенди

Как Сардон измамил уаигите – Х – осетинска приказка – 1, 2.

 

Нарт-орстхойци[1] – глупави великани, приличащи на циклопи – с по едно око. Въпреки огромните си размери и сила, героят винаги ги побеждава. Приказките за тях се разказват най-често в Източва Чечня и Дагестан – там, където затихва и изчезва епичната традиция – нартският епос.

Алхаст и Малх-Азни – В – чеченска приказка – 1, 2.

Тимар с обгорялото бедро – В – (Чудо) – чеченска приказка – 1, 2.

 

Ох – в осетинските приказки – великан, магьосник

Ох и синът на сиромаха – В – осетинска приказка

 

Охай – великанът, магьосник от кладенеца, подобен на Ох, от българските приказки

Охай и Ахмед – В, Х – азербайджанска приказка – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

 

Пелуани – грамадни, мързеливи, завистливи и зли врагове – от адыгските приказки

Синът на слепия Ногай – В – адыгска приказка – 1, 2, 3.

 

Ракшас – виж по-долу “Човекоядци-великани”.

 

Улькер-каан – небесният владетел баща на Алтън-Солону от алтайската приказка за Седемте братя – съзвездие Голямата Мечка, а Улькер – съзвездие Плеядите. – 1, 2, 9, 10, 11.

 

Харт – великанка – човекоядка

Морският кон – В – аварска приказка – 1, 2.

Чилбик и харт – В – аварска приказка – 1, 2.

 

Хожа – в чеченските приказки това е многоглаво чудовище.

Черният хожа – В – чеченска приказка – 1, 2, 3.

 

Циклоп (Виж “Едноок великан”.), енджал, дажал, черен хожа (Виж “Хожа”.) – чудовища от чеченските приказки,  Имат огромни размери. Тези образи са близки до кабардинските иныжи и осетинските уаиги. От стъпките им – земята се тресе, главите им – в небесата се опират, очите им са по-големи от сито, а зъбите са като сърпове.

 

Човекоядци – великани

 

Човекоядка – вещицата Карт Енем

Хитрият Байбурак – У – кумыкска приказка – 1, 2.

 

Човекоядците – планински великани 

Великан и Сиромах – В – осетинска приказка – 1, 2, 3.

 

Човекоядец – билу (произнася се с ударение върху “у”

Братя (Златният и сребърният принц) – В – каренска приказка от Бирма (Мянма, Мианмар) – Тук е добър герой: Дядо Билу, отгледал братчетата-сирачета, научил ги да боравят с нож, копие и меч. – 1, 2.

Майдоун – В – каренска приказка от Бирма (Мянма, Мианмар) – 1, 2, 3.

Микейтари – В – каренска приказка от Бирма (Мянма, Мианмар) – във втората част на приказката девойката побеждава Билу – краля на великаните-човекоядци и той става неин слуга и вълшебен помощник. – 1, 2, 3.

Приказка за лентяя, вълшебната книга и скрития град – В – каренска приказка от Бирма (Мянма, Мианмар) – на острова на Билу. – 1, 2.

Таунтакая с вълшебния лък – В – каренска приказка от Бирма (Мянма, Мианмар) – 1, 2.

Чараякунта – В – каренска приказка от Бирма (Мянма, Мианмар) – 1, 2, 3.

Историята на Схумо – В, У – приказка на народа “палаун” от Бирма (Мянма, Мианмар) – 1, 2.

Слонът със седемте глави и седемте опашки – В – приказка от фолклора на народа “шан” от Бирма (Мянма, Мианмар) – 1, 2.

 

Ракшас

В индийската и бирманската митология ракшасите са зли демони – еднооки чудовища, с по няколко рогати глави, страшни зъби – бивни, огнени очи, огромни кореми. Понякога ги рисуват като дългоръки великани – човекоядци, които могат да приемат образа на зловещи животни и птици. Често ги наричат “скитници в нощта”.

Микейтари – В – каренска приказка от Бирма (Мянма, Мианмар) – 1, 2, 3.

 

Други човекоядци – великани

Един от друг по-малки – В, У – адыгска приказка – Педя Човек – умният най-малък брат побеждава великана.

Уаиги – великани човекоядци

Как Сардон измамил уаигите – Х – осетинска приказка – 1, 2.

 

Други чудовища

Златните листа – В– ингушка приказка (Мотив “тримата братя и златната ябълка”) – 1, 2, 3, 4.

Злата жена и чудовището – В – чеченска приказка – 1, 2.

Чудовище – В – чеченска приказка-притча

Към индекс “Врагове“.


[1] Нарт-орстхойци – във вайнахските приказки и в приказките на народите от Северан Кавказ това са зли великани – човекоядци, често многоглави, огромни, силни и зли същества, които пасат овце в планината. Нощем те прибират стадата си в пещерите, като затварят входа с огромна скала. Не бива да бъркате нарт-орстхойците с нартите. Нартите са юначни войни, герои на нартския епос, характерен за повечето кавказки народи. Повече за нартите – виж индекса – осетински приказки.