AEDVIL

Втора част на каренската приказка “Чараякунта”

Речено-сторено! Тръгнали към родния край. Вървели през вековна гора, в която живеели Лъв и Бял слон – добри приятели. Всеки от тях отглеждал по едно момиченце и го обичал като родна дъщеря. Децата също се сприятелили и често играели заедно.

Злият – Билу решил да отвлече момичетата. Първо грабнал щерката на Белия слон. Лъвът заповядал на стражите си, навсякъде да бдят над дъщеря му. Билу се гневял, но нищо не можел да стори.

Тадарая и Чараякунта срещнали дъщерята на Лъва и нейните стражи. Момичето много се зарадвало, завело ги при баща си. Сприятелили се с Лъва и Белия слон. Кралицата и сина ѝ заживели заедно с тях. Много време прекарали там, но тъгували за света на хората. Помолили Лъва да им разреши да си отидат.

Дълго вървели из гори и долини, стигнали до могъщо царство. Тамошният владетел имал една единствена дъщеря, която много обичал. Майката и синът пристигнали в столицата на това царство. Първите хора, които срещнали, били двама старци – много бедни, но гостоприемни. Нямали си те свои деца. С радост приютили Тадарая и Чараякунта, почти година предано се грижили за тях.

Дошло времето за обичайните състезания, които устройвал кралят. Сила, ловкост и смелост! Събрали се най-храбрите войни, най-точните ловци, най-силните мъже. Състезавали се дълго, но винаги побеждавал Чараякунта. Завидели му придворните. Решили да се отърват от него. И когато принцесата се разболяла – загубила паметта си, те решили да действат. Платили на астролозите да направят хороскоп на принцесата. Според хороскопа, тя можела да оздравее само ако пие мляко от лъвица и бяла слоница.

– Чараякунта е най-силният, най-ловкият и най-смелият! – рекли съветниците на краля. – Нека иде да донесе лъвско и слонско мляко.

Като разбрала, какво се е случило, Тадарая посъветвала сина си, да потърси помощта на приятелите си. Чараякунта отишъл в двореца на Лъва и той веднага изпълнил молбата му. Но Белият слон рекъл:

– Ще ти дам мляко от бяла слоница, но, моля те, помогни ми! Спаси дъщеря ми! Отвлече я злият вълшебник-човекоядец Билу.

Тръгнал Чараякунта на път. Скоро открил двореца на Билу. Там видял неговата щерка, която пазела отвлечената дъщеря на Белия слон.

– Защо си дошъл?! Гибелта си ли търсиш? Щом те видях, спомних си, колко много те обичах в моя предишен живот. Билу ни раздели тогава. Сега ще те убие. Бягай от тук!

– Ако наистина си ме обичала, помогни ми да спася дъщерята на Белия слон! После ще си тръгнем заедно и ще те обичам, както преди.

– Ако се построи мост от твърдо дърво и гъвкав бамбук, ще бъде ли здрав този мост? Така е и с нашия живот – ти си човек, аз – билу. Възможен ли е нашият съвместен живот?

– Не се тревожи! Аз ще се погрижа за това! Ти само ми помогни сега!

– В открит бой  Билу е непобедим. Трябва да разцепиш тиквата, скрита под възглавницата ми и да прекършиш врата на душата на Билу, която е скрита там. Успееш ли, Билу ще умре.

Чараякунта намерил тиквата, взел я и рекъл:

– Къде Билу е скрил дъщерята на Белия слон? Обещах му да я спася. Ти знаеш – аз винаги изпълнявам обещанията си. Помогни ми да я намеря!

– Тръгни нагоре, към върха на планината. Стигнеш ли тестия проход, ще видиш вход, затрупан с камъни. Махни ги и слез в пещерата. Ще откриеш момичето в най-далечната стая на пещерния дворец.

– Благодаря ти! Скоро ще се върна.

Чараякунта постъпил, както му заръчала дъщерята на Билу. Намерил момичето, освободил го. Поставил пред него тиквата, дал му меч и казал:

– Не плачи сестрице! Трябва да ми помогнеш, за да победя Билу и да те върна при баща ти – Белия слон. Дойде ли си Билу от лов, ще се сражавам с него не наживот, а на смърт. Видиш ли, че силите ми отслабват, разцепи с този меч тиквата, прекърши врата на душата на злодея, която е скрита там. Тогава човекоядецът ще умре и ти ще си спасена.

– Благодаря ти! Ще разсека тиквата, ще отнема силата и живота на злодея.

В тоя миг гръм разтърсил планината. Билу се връщал от лов.

Към третата част на каренската приказка “Чараякунта – 3”.