Добрият дървар

Фридрих Райнхолд Кройцвалд

26 декември 1803 – 25 август 1882

Ще ви разкажа една много стара приказка, която научих от сборника с естонски приказки, събрани и преразказани за деца от Фридрих Райнхолд Кройцвалд, наричан „баща на естонската литература“.

Като включите звукозаписа, от горния команден ред се върнете пак тук, освен портрета на писателя, ще видите снимките на дърветата за които се разказва в тая приказка, както и илюстрациите, които избрах за вас.

Добрият дървар

Естонска приказка

Тръгнал един селяк дърва да сече. Стигнал до брезовата горичка, замахнал с брадвата си, за да отсече едно дръвче, но то проговорило:

–  Не ме убивай! Млада брезичка съм още, а дечицата ми са много. Как ще оцелеят без мен?!

Съжалил я селякът и се отправил към дъба. Искал да го отсече. Видял дъбът брадвата и помолил:

Най-големият дъб в света

 

Най-старият дъб в Естония

 

 

Младият дъб

Не ме убивай! Аз тъкмо пораснах, баща на семейство съм, жълъдите още не са узрели. Как ще поникне дъбрава, ако жълъдите погинат? Кой тогава ще пази нивите от суровите зимни ветрове?! Виелиците, кой ще спира, снега да не отнесат, за да има напролет вода, която да напои посевите?!

Дърварят не наранил дъба. Отправил се към ясена, но щом видял брадвата, ясенът рекъл:

Не ме убивай! Едва вчера невеста доведох у дома. Какво ще стане с нея, ако ме отсечеш?!

 

 

Съжалил селякът ясена, тръгнал към кленовото дърво, но то го замолило:

     – Не ме убивай! Дечицата ми са още съвсем малки, без мен няма да оцелеят.

 

Домиляло му за дечицата на клена, отправил се дърварят към елшата, искал нея да отсече. Тя простенала:

Не ме убивай! Сега кърмя с млякото си мъничките горски буболечки. Ако ме отсечеш, те ще загинат.

 

Селянинът съжалил елшата. Приближил се до трепетликата. Но тя през сълзи го замолила:

Не ме убивай! Листата ми нощем шумолят при всеки полъх на вятъра, плашат злодеите, дебнещи в тъмното. Ако ме отсечеш, кой ще пази добрите хора?!

Съжалил дърварят трепетликата, насочил се към черьомухата, която по нашия край наричат „птича череша“. Щом видяла брадвата, тя заговорила:

 

     – Не ме убивай! Тъкмо разцъфтях. Славеите обичат песни да пеят, скрити сред гъстите ми клони. Ако мен ме няма, славеите ще отлетят. Кой тогава ще радва хората с песните си?!

Пожалил дърварят черьомухата, заслушан в песента на славеите. Замахнал офика да отсече, но тя извикала:

Не ме убивай! Аз току-що разцъфтях. Вкусни червени гроздове ще узреят, с тях ще се хранят птиците през есента и зимата. Ако ме отсечеш, какво ще стане с нещастните птичета?

Пожалил дърварят и офиката.

Замислил се: „Широколистните дървета пожалих, може би ще успея иглолистно дърво да отсека.“ Замахнал с брадвата, но елхата рекла:

Не ме убивай! Като порасна, от мен ще можеш хубави дъски да направиш. Дом за внуците си да построиш. Докато раста, ще зеленея, ще радвам зиме и лете хората.

Пожалил елхата дърварят, решил бор да отсече. Но борът със сълзи на очи го помолил:

Бял бор

Черен бор

Цъфнал бор

     – Не ме убивай! Пощади ме! Млад съм още. Заедно с елхата зиме и лете ще зеленея, на хората надежда и радост ще нося. Жалко ще е ако погубиш живота ми, ако ме отсечеш.

Дърварят послушал бора, тръгнал към хвойната, но тя жално занареждала:

Хвойна

Не ме убивай! Аз съм най-нужното дърво в гората. От деветдесет и девет болести лекувам млади и стари, дарявам щастие. Ще жалят и животни и хора, ако ме отсечеш.

Зачудил се дърварят: „Що да сторя?! Всички дървета с човешки глас ме молят да не ги отсичам. Сърцето ми да не е от камък?! Не мога да не ги пожаля… Но като се прибера у дома, жена си и децата как ще изхраня?!“

Повдигнал глава и видял от гъсталака да излиза дребно старче с дълга бяла брада. Ризата му от брезова кора, нозете му обути в кора от смърч.

Защо си се омърлушил? Болест ли те мъчи или друга някаква беда те е сполетяла?

Исках дърво да отсека, но всички дървета са живи, за живота си се молят. Сърцето ми кърви – от мъката им с кръв се облива. Да става каквото ще! Не мога живо, говорещо дърво да отсека… Но тогава, как ще си изкарвам прехраната? За семейството си как да се погрижа?!

Благодаря ти, че чу молбите на моите деца, че няма да проливаш кръвта им. Ще ти се отблагодаря. Вземи тая пръчица. Пази я като очите си. Тя ще ти даде всичко, от което се нуждаеш. Ти, семейството ти, а и добрите хора от твоето село – всички ще бъдете щастливи, стига да не сте алчни, да не искате невъзможни неща. Иначе – нещастие ще ви сполети.

Старчето подало пръчицата – не по-голяма от кука за плетене и обяснило:

Ако искаш да построиш хамбар, плевня или дом, иди до мравуняка, замахни три пъти, но внимавай да не нараниш мравките. Кажи какво ти е нужно и на другата сутрин всичко ще бъде готово. Ако искаш мед да си похапне семейството ти, покажи на пчелите пръчицата и на софрата ти ще се появи пита от пчелен восък, с ароматен мед. Приближиш ли се до бреза или клен с пръчицата – ще имаш сладък сок. Елшата мляко ще ти дава, хвойната здраве ще носи на всички. Ако месо ти се прияде, размахай пръчицата над котела в огнището и ще си похапнете колкото ви душа иска. Паяците ще ти изпредат прежда, дрехи да си шиете. Така искам да ти се отблагодаря, че пощади дърветата, моите любими деца. Аз съм владетелят на гората, на всички живи твари.

Сбогували се и старчето изчезнало.

Завърнал се дърварят у дома, а там гладните дечурлига го чакат. Размахал пръчицата над котела в огнището, над софрата, над паяците – и …. Чудо на чудесата! Вкусна гозба ври над огъня, ароматен мед в пчелните пити на софрата, а в килера – фино изтъкани платове очакват сръчните ръце на жена му дрехи за семейството да ушие. Заживели щастливо. И на другите бедняци в селото помагали.

Размахал ли пръчицата над мравуняка – нов хамбар или дом за семейството се появявал на сутринта. И жена му и децата и внуците помнели заръката: да не пожелават невъзможни неща, да не стават алчни, да помагат на добрите хора, изпаднали в беда.

Живял дърварят дълго и щастливо. Децата и внуците му помнели завета на бащата на дърветата, пазели в тайна вълшебната пръчица и никога не прекалявали с желанията си.

Но след няколко поколения сред наследниците на дърваря се родил нагъл и груб мързеливец. Дълго измъчвал той вълшебната пръчица със своите неразумни желания. Но тя все ги изпълнявала, докато той не поискал нещо невъзможно. Мързеливецът поискал слънцето да дойде и да му напече гърба.

Това било невъзможно – как тъй слънцето ще слезе от небето заради един ленив глупак! Ядосало се слънцето, изсипало на гърба му толкова горещи зърна, че той изгорял заедно с дома, хамбарите и оборите. Вълшебната пръчица също изгоряла. А дърветата толкова се изплашили от огъня, падащ от небето, че завинаги изгубили дар слово.

 

За какво мислят дърветата?

Художник Джеймс Браун   (James Browne)

Потърсете още негови творби.

От тях избрах за Вас: 1, 2, 3, 4.

Из фолклора на други народи:

Вижте, как художниците са претворили образа на Бащата на гората:

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 .

Образи на лесовик, грибник, леший и други горски духове

изработени от природни материали:

1-Лесовичок, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14.

От дърво: 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28.

Из албума „Природа и фантазия“: Баба Яга –  29, „Кой съм аз?“

30, Танц – 31, Грибник – Гъбар 32, Виновен – 33,

Лесовик – Шишарко – 34, 35.

Из албума „Поляна сказок“: 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42.

Лесовик – приложно изкуство – 43.

Дървени кукли -„панки“ – „пазители“ и други приказни

и митологични герои:  44, 45, 46, 47, 48.; Баба Яга – 49.

Домашни духове – покровители, пазители:  50, 51, 52.

Идеи за педагозите и родителите:

“Зона на най-близкото развитие” – така психологът Л.С. Виготски нарича възможността детето да разгърне по-бързо способностите си, когато работи заедно с възрастен или с по-голямо дете, владеещи съответното мисловно действие или умение.

Ако предложите на група деца от различни възрасти, обединени в творчески групи, да изберат от илюстрациите най-подходящия образ на “Бащата на гората”, “Владетелят – покровител на всички живи твари в гората” и да обяснят, защо са предпочели тази рисунка, можете успешно да стимулирате и развивате мисловните им умения, като насочвате вниманието им към детайли от рисунките и търсите заедно приликите и разликите, а после да изтъкнете кои елементи на рисунките най-точно отразяват ролята на този герой.

Накрая, можете да направите връзка между приказните и митологичните образи – дърворезби и скулптури от дърво.

Друга идея за съвместна работа на деца и възрастни е запознаването с различните видове дървета – първо на снимките, а после и по време на разходка сред природата на родния край.

Трета възможност е използването на природни материали, подготвянето на изложба “Природа и фантазия”, претворяването на герои от фолклора на различни народи: грибник, лесовик, леший.


 

 

 

Към „Естония“.

Към „Естонски приказки

 

Към общия индекс „ПРИКАЗКИ

Към „ОГИ – Огненото драконче“.