Чараякунта – 3

 

 

Трета част на каренската приказка “Чараякунта”

 

– Усещам човешка миризма. Кой се е осмелил да се появи тук? Излизай от пещерата! Ей сега ще те излапам!

Синът на Тадарая излязъл и спокойно отговорил:

– Аз съм принц Чараякунта. Сражавай се!

Започнала страшна битка. Дълго и жестоко се сражавали. Момъкът се изморил, силите му били на привършване. Дъщерята на Белия слон наблюдавала боя, много се тревожела за принца и съвсем забравила за тиквата. Тогава върховният нат – Таджамин, повелителят на духовете-магьосници, се превърнал на птица. Прелетял над девойката и извикал:

– Разсечи тиквата! Разсечи тиквата! Разсечи тиквата!

birm_kar_v_Ch_3_tikva

Едва тогава дъщерята на Белия слон си спомнила, какво трябва да направи, замахнала с меча, с един удар разякла тиквата. Сграбчила душата на Билу, прекършила силата и живота на чавекоядеца. Паднал Билу мъртъв на земята.

Чараякунта обещал на дъщерята на Билу, че ще се върне за нея, след като отведе щерката на Белия слон при баща ѝ.

Така и направил. Зарадвал се бащата, дал му дъщеря си за жена и мляко от най-смелата бяла слоница. Лъвът му налял мляко от най-силната лъвица. Дал му и своята щерка.  Пристигнал Чараякунта с двете невести – красавици. Тадарая ги посрещнала и ги отвела при болната принцеса, която мигом оздравяла, щом пийнала от млякото.

– Благодаря ти, Чараякунта! Давам ти я за жена. Ти ще бъдеш мой пръв съветник.

– Благодаря ти кралю, но първо трябва да доведа дъщерята на Билу. Дума съм дал. И тя е моя невеста.

– Държиш на думата си! Достоен син ще ми бъдеш. Върви, доведи я!

Довел дъщерята на Билу, оженил се за четирите красавици и заживял щастливо Чараякунта. Но майка му Тадарая тъгувала за родния край, тревожела се за краля – бащата на сина си. Тогава момъкът разказал всичко на владетеля.

– Чараякунта! Та аз добре познавам баща ти! А и не мога да забравя това, което ти направи за мен. Ще напиша писмо на баща ти. С голяма свита ще те изпратя, да идеш при него. Но нека дъщеря ми остане при мен. Ще те чакаме!

Оставил Чараякунта любимата си жена при баща ѝ, а той, заедно с Тадарая, с щерките на Билу, Лъва и Белия слон се отправил на път към Доуннвеку. Като пристигнал в двореца, предал писмото и разказал, какво са преживели двамата с Тадарая. Шестте кралици и астролозите били разобличени. Със сълзи на очи молели краля да пощади живота им. Прогонил ги той – през девет земи в десета.

Майката и бащата на Чараякунта живели още дълго и щастливо. А той се завърнал при любимата си невеста и при нейния баща. Управлявал и двете кралства мъдро и справедливо. Радвал се на внуци и правнуци от четирите си кралици.

 

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ.л-ра, 1976, с. 438-445.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

 

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма.