AEDVIL

Чайтонг – синът на мечока

Ингушка приказка – първа част

Живели някога мъж и жена. Имали само едно единствено дете – дъщеря. Една нощ тя излязла на двора. Отвлякъл я огромен мечок. Заживяла тя с Мечока. След година родила син. Накърмила го – детето проходило. Втори път го накърмила – проговорило. Трети път го накърмила – пораснало то – истински юнак станало. Нарекла го Чайтонг. Момчето казало на майка си:

– Нани[1], хайде да отидем при твоите родители.

– Добре. – отговорила майката.

Тръгнали те на гости. Приближили се до портата и спрели. Майката казала:

– Влез първо ти, сине.

Синът почтително се отдръпнал настрани и казал на майка си:

– Не, мамо, първо ти трябва да влезеш.

Влязла тя в бащиния дом. Мечият син постоял, постоял пред вратата и си тръгнал.

Дълго вървял. Видял момък, който с един пръст подхвърлял огромно дърво, играел си с него.

– Ето, това е чудо! – удивил се Чайтонг.

– Ами, никакво чудо не е това. – засмял се момъкът. – Чудо е това, което може да направи Чайтонг – Мечият син.

– Аз съм Чайтонг. Нека да се сприятелим.

Тръгнали заедно. Вървели, вървели, срещнали човек, който седял на земята и се вслушвал в разговора на мравките.

– Ей, че чудо! – удивил се Чайтонг.

– Чудо е това, което може да направи Мечият син.

– Аз съм Мечият син. Стани мой побратим.

Продължили заедно, вървели вървели, стигнали до малка къщурка. Помолили момъка, който с един пръст подхвърлял огромно дърво, да насече дърва и да запали огъня в огнището и да сготви обяда. Чайтонг и човекът, който слушал разговора на мравките отишли на лов.

Момъкът сварил гозбата и зачакал побратимите си. В това време в къщичката влязъл един ешап.

Във вайнахските приказки ешапът е зло същество, човекоподобно чудовище – човекоядец или човекоядка, с огромни глиги – стърчащи зъби като на глиган. В тях точи ножовете си. Ешапите са лакоми и глупави, но имат вълшебни умения – могат да се превръщат на птици и животни.

Пазят границата между света на живите и мъртвите.

Поканил момъка Ешап в стаята, поставил на масата пред него месо и халтамаш – ингушско национално ядене – месо, завито в тесто, запечено и залято с бульон, подправено с чесън. Ешап всичко излапал и заповядал да му сипе още. Момъкът отказал:

– Скоро ще се завърнат приятелите ми. Трябва и те да се нахранят. Ще донесат още дивеч, ще го сготвим и тогава ще можеш пак да похапнеш.

– Дай да ям! Още! Веднага! – изръмжал шап.

Момъкът пак отказал. Ешап се ядосал, отскубнал косъм от брадата си, завързал с него момъка за леглото, грабнал всичката гозба и изчезнал. Дълго се мъчил момъкът, накрая успял да се развърже. Изтощен, заспал. Побратимите му се завърнали изгладнели от лов и запитали:

– Приготви ли нещо за хапване?

– Разболях се, нищо не съм сготвил.

Недоволни, побратимите сами приготвили вечерята.

На следващия ден в къщичката останал човекът, който слушал разговора на мравките. Приготвил той обяда и зачакал побратимите си. Пак се появил Ешап.

– Заповядай, влез. – поканил го човекът, който слушал мравките. – Седни.

– И без твоето разрешение ще седна. – изръмжал Ешап.

Бързо, бързо излапал гозбата – месо и халтамаш и още поискал. Човекът, който слушал мравките не му дал повече. Обяснил, че скоро ще се завърнат от лов другарите му – уморени и гладни.

– И за тях храна трябва да остане.

– Дай да ям! Още! Веднага! – изръмжал шап, но нищо не получил.

Тогава отскубнал косъм от брадата си, завързал с него момъка за леглото, грабнал всичката гозба и изчезнал. Дълго се мъчил момъкът, накрая успял да се развърже. Изтощен, заспал. Побратимите му се завърнали изгладнели от лов и запитали:

– Приготви ли нещо за хапване?

– Разболях се, нищо не съм сготвил.

Недоволни, побратимите сами приготвили вечерята, похапнали и легнали да спят.

Към втората част на ингушката приказка “Чайтонг – синът на мечока – 2”.