Чайтонг – 2

 

Втора част на ингушката приказка

Чайтонг – синът на мечока

 

На третия ден Чайтонг останал в къщичката, а побратимите му отишли на лов. Приготвил обяда, подредил и почистил стаята и зачакал побратимите му да се завърнат. Както и първите два дни – пристигнал Ешап.

– Влез в стаята. – поканил го Чайтонг. – Седни.

– И без твоето разрешение ще седна. – троснато отговорило чудовището.

– Заповядай, сподели с нас храната ни. – учтиво казал Чайтонг, едва сдържайки гнева си.

– И без твоето разрешение, ще изям всичко, което ми хареса. – още по грубо отговорил Ешап.

– Без моето разрешение нищичко няма да хапнеш!

Скочил Чайтонг, сграбчил мустаците на Ешап и с тях го завързал за коновръза на двора.

Долго се мятал Ешап насам-натам. Ръмжал, стенел от болка. Най сетне успял да изтръгне коновръза от земята и хукнал към най-гъстата част на гората. Кървава следа останала след него.

 

В това време се завърнали побратимите на Чайтонг и запитали:

– Приготвили нещо за хапване?

– Разбира се, приготвих. И разбрах от какво сте боледували. – отговорил Мечият син.

Побратимите му смутено се спогледали. Всичко разказали на Чайтонг. Похапнали, починали си и на сутринта тръгнали по следата, оставена от Ешап. Стигнали до дълбока пропаст.

– Кой ще се спусне? – запитал Мечият син.

Приятелите му мълчали, страхували се.

– Добре, аз ще се спусна. Каквото намеря на дъното, ще го завържа на въжето, а вие ще го изтеглите. Накрая и мен ще издърпате.

 

Спуснал се Чайтонг в пропастта. Намерил дома на Ешап. В първата стая видял първата жена на Ешап.

– Скрий се! По-бързо! Събуди ли се Ешап, ще те изяде. – рекла тя.

Чайтонг само махнал с ръка и влязъл във втората стая.

– Ако Ешап се събуди, ще те убие! – предупредила го и втората жена на Ешап.

Чайтонг пак махнал с ръка и влязъл в третата стая. Там спял Ешап с глава върху коленете на най-красивата девойка на света.

– Ой! Не влизай! – прошепнала тя. – Събуди ли се – ще те убие!

Знаел Мечият син, че Ешап има навик да спи деветнайсет дни и нощи.

– Хвърли главата! – казал Чайтонг.

Не посмяла девойката дори и да се помръдне.

– Хвърли я! – заповядал Мечият син.

Събрала кураж красавицата, хвърлила главата. С трясък тупнала тя върху каменния под, разлюляла се земята, затреперала. Събудил се Ешап, нахвърлил се върху Чайтонг.

 

Дълго се сражавали, от потта им локви се образували, от парата – мъгла. Започнал Ешап да надвива Мечия син. Помолил се момъкът:

– Могъщи боже! Нека слънцето и месецът да застанат между нас!

Появили се слънцето и месецът, дали нови сили на Чайтонг. Тръшнал той Ешап на земята. Битката станала още по-жестока. От потта им локви се образували, от парата – мъгла. Тогава Ешап помощ потърсил:

– Нека застанат между нас слънцето и луната!

– Ето ти слънце и луна! – извикал Чайтонг и отсякъл със сабята си главата на Ешап.

 

След това завързал двете жени на Ешап и побратимите му ги изтеглили. Когато дошъл редът на най-младата и най-красивата, двамата се врекли и си разменили пръстените. Красавицата рекла

– Не се доверявам на приятелите ти. В конюшнята на Ешап има три коня – бял, червен и черен. Ако успееш само до белия кон да се докоснеш, ще се завърнеш мигом у дома си.

Изтеглили побратимите красавицата и онемели от почуда. Такава красота не били виждали. Скарали се, кой да я вземе за жена. А приятеля си – изоставили.

 

Отишъл той в конюшнята. Случайно докоснал черния кон и се озовал на най-долния свят. Видял там къщурка, от комина – дим се издигал. Там живеела една бедна бабичка.

– Добър ден, нана[1]!

– Добре си дошъл сине.

– Много съм изгладнял.

– Ей сега ще ти приготвя. – рекла старицата и заплакала.

Закапали сълзите ѝ в брашното, започнала тя питка да меси.

– Няма ли вода по вашия край? – запитал синът на мечока.

– Сармак[2] е завардил изворите. Ако не му дадат девойка, вода не ни дава.

 

Към третата част на ингушката приказка “Чайтонг – синът на мечока – 3

 



[1]Нана – мамо, майчице. В кавказките приказки – учтиво обръщение към възрастна жена.

[2]Сармак – змей, дракон, често многоглав. Завардва изворите и реките, дава на хората да си налеят вода, само ако принесат жертва. Героят го пронизва с меча или кинжала си. Никой, освен юнака, не може да извади оръжието.