AEDVIL

Трета част на ингушката приказка

“Чайтонг – синът на мечока”

Взел момъкът ведрото, напълнил го с бистра и студена вода от извора.

– Понеже си гост – този път ти прощавам, но да не си посмял отново да дойдеш!

Чайтонг не обърнал внимание на съскането на Сармака, не се уплашил. Тръгнал към дома на бабичката, но стадо крави надушили водата във ведрото. Дожаляло му на Мечия син за тях, напоил ги.

Отново отишъл до извора и пак напълнил ведрото. Сармакът още по-ядосано засъскал:

– Пак ще те пусна, понеже си гост, но повече не идвай!

Преди да стигне до къщата на бедната жена, Чайтонг видял коне, умиращи от жажда – напоил ги. Та кой ли истински джигит би ги отминал, без да им помогне! Тръгнал отново към извора. Пак налял вода.

– За трети път идваш. Пощадих те, все пак си гост, а дори и за сармака гостът е свещен. Но дойдеш ли отново – ще те изям!

Момъкът раздал всичката вода на жадните хора и пак тръгнал към извора. Срещнал ездач, който водел плачеща девойка – дъщерята на падчах, да я даде на чудовището, за да я изяде. Конникът се страхувал, не смеел да се приближи. Чайтонг – синът на мечока не се боял. Повел той девойката, доближили се до Сармака. Заскърцало чудовището със зъби, искри се разлетели. Чайтонг довел девойката още по-близо, отново сармакът заскърцал със зъби, отново искри се посипали наоколо.

Чайтонг спрял почти до чудовището. Сармакът отново заскърцал със зъби, но не посмял да докосне момичето. Толкова силно скърцал със зъби, че планината заехтяла. Ехото понесло страшния звук, умножило го, но момъкът не трепнал. Сармакът още по-силно заскърцал със зъби, толкова силно, че счупил челюстите си. Синът на мечока само с палец натиснал кинжала си, забил го в Сармака. С кутрето си изтръгнал кинжала, подхвърлил го и пак го забил с палеца си. Убил Чайтонг чудовището и рекъл:

– Нека извади кинжала този, който го е забил.

Конникът отвел девойката в двореца. Казал, че Сармакът е убит. Пратил слугите да налеят вода от извора. С големи почести го посрещнали придворните – гощавали го дванайсет дни и нощи, пухена постеля му приготвили. Запитал го накрая Падчах:

– Как успя да спасиш дъщеря ми? Как уби сармака?

– Не съм го убил аз.

– А кой?

– Не знам. Не го познавам.

Заповядал Падчах, всички юнаци да се съберат край извора, да се опитат да извадят кинжала от тялото на сармака. Никой не успял дори да го помръдне.

– Всички ли са дошли? – запитал Падчах.

– Само гостът на бедната старица го няма.

– Доведете го!

Поканили Чайтонг, помолили го:

– Опитай да извадиш кинжала.

– След като вие не сте успели, аз как да го извадя?

Доближил се Мечият син до Сармака, с кутрето си подхвърлил кинжала, с палеца си отново го забил.

Зарадвал се Падчах:

– Ти си нашия спасител! Ти опази дъщеря ми. Благодаря ти!

Петнайсет дни и нощи хранили и поили Чайтонг. В пухени постели спял, чудели се придворните, как да му угодят.

– Ще те даря с всичко, което пожелаеш, само остани при нас.

– Нищо не ми е нужно. Искам да се завърна у дома – на горния свят.

– Ще те науча, как да се измъкнеш от тук и ще ти дам храна за из път. – рекъл Падчах. – На върха на планината е гнездото на орлицата, която не може орлетата си да опази от друг сармак – още по-зъл от сармака, който бе завардил нашия извор. Ако спасиш птичетата, тя ще ти помогне да стигнеш до горния свят.

Към четвъртата част на ингушката приказка “Чайтонг – синът на мечока- 4”.