AEDVIL

Четвърта част на ингушката приказка

“Чайтонг – синът на мечока”

Щом орлицата отлетяла, Чайтонг се изкатерил до гнездото, скрил се и зачакал. Издебнал сармака, убил го. Птичетата му казали:

– Скоро майка ни ще се завърне. Ще помисли, че ти искаш да ни нападнеш. За да не те убие, скрий се под крилете ни.

Завърнала се Орлицата. Видяла убития сармак. Запитала:

– Кой ви спаси?

Орлетата отговорили:

– Ще ти покажем нашия спасител, ако обещаеш, че няма да му навредиш.

– Обещавам, нищо лошо няма да му сторя.

Показали орлетата Чайтонг. От радост Орлицата го прегърнала, та чак ребрата му изпукали. После го близнала и ребрата му зараснали. Станал още по-здрав и силен. Запитала го:

– Как да ти се отблагодаря.

– Помогни ми да се завърна у дома, на горния свят.

– Добре. Приготви ми храна и вода за дванайсет дни и нощи: десет товара месо, десет товара хляб, десет ведра с вода. Кажа ли “как” – ще ми даваш месо, река ли “вак” – хляб ще ми подаваш, а “чак” значи, че искам вода да пия.

Приготвили всичко слугите на Падчах, натоварили го на гърба на Орлицата. Сбогували се с Чайтонг. Дванайсет дни и нощи Мечият син хранел и поил Орлицата, а тя летял все по-високо и по-високо. Виждала се вече слънчевата светлина. Храната и водата се свършили. Орлицата извикала “как”. Чайтонг отрязал парче месо от бедрото си, хвърлил го в клюна на Орлицата. Скоро тя рекла “вак”, но хляб нямало… Отрязал момъкът парче месо и от второто си бедро. Дал ѝ го. Тя “чак” викнала, отрязал Чайтонг парче месо от ръката си. Дал ѝ го. Още веднъж Орлицата извикала “как”. Момъкът простенал от болка:

– Нека “как”, “вак” и “чак” на отрова да се превърнат!

– Свърши ли храната? – запитала Орлицата.

– Свърши. – отговорил Чайтонг.

– Затвори очи! Дръж се здраво за мен! – рекла Орлицата.

Размахала криле – озовали се на горната земя. Орлицата изплюла парчетата месо и те прилепнали към тялото на Мечия син. Близнала тя раните и те мигом заздравели.

Благодарил Чайтонг на Орлицата, сбогували се и той се отправил към родния край.

В едно село сватба вдигали неговите побратими. Видял Чайтонг девойката, която му била дала своя пръстен. Показал ѝ го. Девойката го прегърнала и заплакала от радост.

А неверните му побратими избягали посрамени.

Оженил се Чайтонг за девойката, живели дълго и щастливо. Може и сега да се радват на внуци и правнуци.

Из: СКАЗКИ и легенды ингушей и чеченцев. (Сказки и мифы народов востока) – Москва : Изд. “Наука”, 1983, с. 33-39.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.

Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи“.