Чудо – 1

 

Първа част на чеченската приказка

“Тимар с обгорялото бедро”

 

В един аул живеел страр ловец с малката си щерка. Нямало на кого да я остави – затова я вземал със себе си на лов. Веднъж цял ден напразно се скитали. Гладни и уморени седнали да си починат.

Изведнъж, от гората изскочила сърна. “Откъде ли се е взела? Цял ден никакъв дивеч не видяхме…” – помислил си старият ловец и пъргаво опънал лъка си. Стрелата му улучила сърната. За да нахрани гладната си дъщеричка, разрязал сърната и отрязал парче от сърцето и черния ѝ дроб. Поставил ги върху жаравата – да се изпекат. Щом те докоснали въглените, сърната оживяла[1], скокнала и избягала в гората.

– Такова чудо още не бях виждал! – изумил се ловецът.

Бягащата сърна се извърнала и рекла:

– Това не е никакво чудо. Виж, Тимар с обгорялото бедро наистина е чудо!

Старият ловец се заклел, че няма да се завърне у дома, докато не научи всичко за Тимар с обгореното бедро.

 

Дълго вървели, стигнали до голям аул. Видели много хора на площада. Приближил се ловецът и ги запитал:

– Къде живее Тимар с обгорялото бедро?

Никой не му отговорил, хората бързо започнали да се разотиват. Вървял той из аула и все питал:

– Къде живее Тимар с обгорялото бедро?

Никой не му отговорил, всички бързали да се отдалечат от него. Спрял до група старци, запитал ги:

– Къде живее Тимар с обгорялото бедро?

Не му отговорили, дори и не го погледнали. В това време се приближило малко момче и му рекло:

– Върви след мен. Ще ти покажа, къде живее Тимар с обгорялото бедро.

Детето завело ловеца до ограда, направена от колове, върху които стърчали набити човешки глави.

– Това са главите на тези, които са си позволили да го нарекат Тимар с обгорялото бедро. – рекло момчето и избягало.

 

Ловецът се приближил към оградата и се провикнал:

– Ей, Тимар с обгорялото бедро!

Стопанинът не отговорил. Приближил се старият ловец, извикал още по-силно:

– Ей, Тимар с обгорялото бедро!

За втори път никой не се обадил. Приближил се до вратите ловецът и пак извикал:

– Ей, Тимар с обгорялото бедро! Излез!

Хлопнала вратата, със сабя в ръка изскочил Тимар:

– Не един, а три пъти си позволи да произнесеш прякора ми. Трижди проклет да бъдеш!

– Не се сърди! Първо разбери, защо съм дошъл. Не искам подигравки да сипя, а да разбера, как е обгоряло бедрото ти.

– Мислех, че и ти ме дразниш, като глупаците, чиито глави стърчат върху коловете на оградата ми. Но щом си гост, заповядай, добре си дошъл!

Тимар угостил стария ловец и дъщеричката му и започнал да разказва:

– Ние бяхме седем братя. Веднъж ловувахме далече от родния край. Дълго се скитахме из гъсти гори. Изпокъсаха се дрехите ни. Гладни и уморени, стигнахме до планината на нарт-орстхойците[2]. Видяхме един от тях да пасе овцете си. Поздравихме го, но той не ни отговори.[3] Само махна с ръка към стръмната пътека и изръмжа:

– Вървете! Там е дома ми! Яжте и си починете!

Тръгнахме. След малко нарт-орстхоецът метна папахата[4] си високо във въздуха и викна:

– Зли кучета пазят дома ми. За да не ви разкъсат, вземете папахата ми – с нея ще ги прогоните. Намерете храната за кучетата, нахранете ги, похапнете и вие. Входът към пещерата ми е затворен със скала, преместете я и влезте вътре да си починете.

В това време рошавата му папаха тупна на пътеката пред нас, с гръмотевичен тътен разтърси планината. Най-големият ми брат се приближи до шапката на нарт-орстхоеца, но не можа да я повдигне. Към него се присъедини и втория ни брат – не се справиха. Опитахме се и седмината – заедно да я повдигнем – не можахме дори да я помръднем. Заобиколихме папахата.

Дълго се катерихме по пътеката, стигнахме до дома на великана. Кучетата му се втурнаха към нас, едва успяхме да ги успокоим. Скалата пред входа на пещерата беше толкова голяма, че повече приличаше на планина. Седнахме да си поемем дъх. Сетихме се, че трябва да нахраним кучетата. Намерихме котела, в който великанът готвеше, но не успяхме дори да го помръднем.

Слънцето вече залязваше. Завърна се и нарт-орстхоецът. С една ръка премести скалата, вкара стадото в пещерата. С два пръста хвана котела, наля вода от потока, постави го над огъня, свари храна за кучетата, нахрани ги. После наниза седем овена на шиш, опече ги и ги излапа. Легна и захърка. Скоро се събуди, грабна братята ми, прониза ги с шиша, мен последен ме набоде и ни постави да се печем над жаравата.

– С вас ще обядвам утре! – рече и отново легна да спи.

Братята ми изгоряха. Аз бях накрая на шиша, затова оцелях, обгоря само бедрото ми. На сутринта великанът натика братята ми в торбата. Аз останах най-отгоре. Престорих се на мъртъв. Човекоядецът метна  през рамо торбата, зави се с башлыка[5] си и изведе овцете на паша.  Там свали торбата, легна и пак заспа. Аз успях да изскоча от торбата и побягнах с все сили. Завърнах се у дома. Оттогава започнаха да ме наричат Тимар с обгорялото бедро. Болката от изгарянето, мъката и срама, че не можах да помогна на братята си, ме измъчваха, но най-тежко бе презрението на съселяните ми. Който се осмелеше да се надсмива и да ме нарича с прякора: “Тимар с обгорялото бедро”, посичах го. Ето, ги там главите на надменните глупци, набучени на коловете на оградата. Е, това е моята история…

– Бих отишъл при този нарт-орстхоец, ако ми обещаеш да направиш нещо за мен.

– Ще изпълня желанието ти, но не те съветвам да отиваш там.

– Непременно ще отида, но те моля да се погрижиш за малката ми щерка – да я храниш и веднъж в годината да ѝ купуваш по една памучна дрешка, докато се завърна.

– Добре, ще се грижа за нея като за родна дъщеря. – рекъл Тимар.

 

Към втората част на чеченската приказка

Тимар с обгорялото бедро – 2

 


[1]Във вайнахските приказки често елен, сърна, заек или покойник оживяват.

[2]Нарт-орстхойци – във вайнахските приказки и в приказките на народите от Северан Кавказ това са зли великани – човекоядци, често многоглави, огромни, силни и зли същества, които пасат овце в планината. Нощем те прибират стадата си в пещерите, като затварят входа с огромна скала. Не бива да бъркате нарт-орстхойците с нартите. Нартите са юначни войни, герои на нартския епос, характерен за повечето кавказки народи. Повече за нартите – виж индекса за бърз достъп до осетински приказки

[3]Според обичая на планинците, да не се отговори на поздрава е голяма обида.

[4]Папаха – рошава кожена шапка.

[5]Башлык – кожена наметка с качулка.