AEDVIL

Втора част на кумыкската приказка

Хитрият Байбурак

Занесъл Байбурак одеялото и ханът го дарил с една златна монета. Още повече се озлобили завистливите братя. Отишли при хана и му рекли:

– Брат ни може да ти донесе вълшебните гъски на магьосницата. Те предсказват бъдещето.

Заповядал  ханът пак да доведат при него дванайстия, най-малкия брат.

– Ще ми донесеш ли вълшебна гъска?

– Ще я донеса.

Малко ли вървял, много ли, но стигнал до дома на Карт-Енем. Скрил се Байбурак зад вратата.

Магьосницата заповядала на дъщеря си:

– Донеси ми една от вълшебните гъски!

Донесла я дъщерята.

– Къде е сега Байбурак? – запитала човекоядката.

– У вас. Зад вратата се крие. – рекла вълшебната гъска.

Не повярвала старицата, ядосала се и откъснала главата на гъската. Изпратила дъщеря си за втората гъска.

– Къде е сега Байбурак?

– Тук. Зад вратата стои. – отговорила втората гъска.

Карт-Енем гневно откъснала главата и на втората вълшебна гъска. Изпратила дъщеря си, да донесе третата.

Като видяла обезглавените си сестри третата гъска онемяла от страх.

– Е, къде е Байбурак, сега?

– Виж сама! – гракнала гъската. – Стои зад вратата.

Едва тогава старицата отворила вратата и що да види! Там наистина стоял Байбурак! Сграбчила го и го завързала, припявайки:

– Падна ли ми най-сетне в ръчичките! Ще те опека!

– Каква скука! Сама ли ще обядваш?! Да беше извикала роднините, тъкмо ще им покажеш, че най-сетне си ме спипала, ще се похвалиш, песни ще попееш…

Хукнала старата човекоядка роднините си на гости да кани. Забавила се. А Байбурак срязал въжетата, сграбчил вълшебната гъска и спокойно се завърнал у дома. Занесъл гъската, ханът тоя път го дарил с две жълтици. Злите братя се съсухрили от завист. За трети път отшли при хана:

– Брат ни се хвали, че ако поиска и Карт-Енем може да ти донесе.

Заповядал ханът да извикат Байбурак.

– Ще доведеш ли Карт-Енем?

– Мога да я доведа, но се боя, да ни ви сполети беда…

– Я колко войска имам! Не бой се!

Отишъл Байбурак  при ханските ковачи, изковали му те железен сандък със сто ключалки. Преоблякъл се в дрипави дрехи, брада си залепил, метнал железния сандък на рамо. Тръгнал към дома на Карт-Енем. Видял магьосницата, запитал я:

– Познаваш ли Байбурак?

– Ох, познавам го, как да не го познавам! Много препатих заради него!

Видяла тя железния сандък, запитала:

– Защо го мъкнеш подире си?

– В него зиме от студа се крия, лете – от жегата.

– Продай ми го!

– Може…но първо легни, виж дали ще ти е удобно.

Щом магьосницата легнала в сандъка, Байбурак тряснал капака и заключил стоте ключалки. Метнал сандъка на рамо, донесъл го в двореца. Подал ключовете на хана и рекъл:

– Сбогом! Не искам награда!

Изтичал Байбурак, качил се на най-високата кула, пред която била изкопана много дълбока яма, покрита с рогозки, така че да не се вижда.

Ханът нямал търпение, извикал братята на Байбурак, отворил железния сандък. Разгневената Карт-Енем изскочила и излапала, хана, злите братя и царедворците. Хукнала да търси Байбурак. Видяла го  на върха на кулата. Спуснала се към него, стъпила върху рогозките, пропаднала в ямата, разбила се на дъното.

И Байбурак и бедняците от цялото ханство заживели спокойно. Раздал им той богатствата на хана и велможите и вече никой не гладувал, никой не загивал заради глупавите прищевки на владетеля.

Намерил си Байбурак добра и трудолюбива невеста. Гостите с радост посрещала тя, добре ги гощавала. И аз бях там – боза пих, халва похапнах, тази приказка научих и побързах у дома да се върна, та да ви я разкажа.

Из: http://www.fairy-tales.su/

Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.

Към следващата кумыкска приказка “Чалтук-Ахмед”.

Към индекса за бърз достъп до кумыкските приказки.