AEDVIL

Първа част на приказката “Слонът със седемте глави и седемте опашки”

Приказка на народа шан (от Бирма – Мианмар)

Живели някога в Бирма две братчета – сирачета. Често гладували и жадували, но никога не просели. По-големият брат едва бил навършил десет години, а малкият скоро щял да стане на седем, когато замръкнали високо в планината, близо до колибата на стар дървар. Помагали му момчетата цял ден. Много работа свършили. Стопанката ги нахранила, постлала им в плевнята. Заспали бързо уморените деца. Посред нощ малкият брат се събудил и заплакал – присънило му се нещо страшно. Големият брат се опитал да го успокои. Изпял му приспивна песен. Приказка му разказал. А той все плаче – не спира.

– Не плачи! Ще ти уловя слон със седем глави и седем опашки! – рекъл баткото и мигом малчуганът се успокоил и заспал.

Старците чули всичко.

– Брей, голям юнак ще стане това момче! – учудил се старецът – Утре ще го заведа при господаря, той откога търси такъв смелчак.

На сутринта старецът повел децата към столицата. Не знаел той, че владетелят бил алчен и жесток. Още щом чул за слона със седемте глави и седемте опашки, заповядал на стражите да грабнат малкото братче и да го отведат в крепостта.

– Братчето ти ще остане при моите селяни – рекъл владетелят – докато ти ми доведеш вълшебния слон.

Тръгнало момчето на път. Как да обясни на един господар, дето никого не слуша, че е измислил залъгалка, за да успокои изплашеното си братче. Та нали разочарованият владетел ще ги обезглави… Жестоко се коряло момчето заради необмислените си думи. Но… Казана дума – хвърлен камък!

Много дни се скитало из страшни планини и плодородни долини. Накрая попаднало в гъста вековна гора, където живеели диви биволи. Помогнало на едно малко биволче да излезе от дълбоката пропаст, където се било плъзнало по голям сипей. Биволчето разказало на всички за смелостта и добротата на момчето.

– О, славни повелителю на биволите, владетелят от нашата планина ме изпрати да му доведа слона със седемте глави и седемте опашки. Къде да го търся? – попитало момчето.

– Дори и не сме чували за такъв слон. Твоят господар те е изпратил на сигурна смърт. Само кажи и ще се втурнем към двореца – ще го стъпчем с копитата си, заедно със свитата му.

– Благодаря за добрите думи. Изглежда тъй съм орисан – цял живот да търся нещо, дето никой не го е виждал.

Сбогувало се момчето с биволите и продължило да върви.
Минали дни, месеци. Стигнало до друга гора – по-голяма и по-гъста от първата. Там живеели наги – мъдри змии-вълшебници. Намерило момчето краля Наг, поклонило се и попитало:

– О, мъдри повелителю Наг, моля те, кажи ми, къде живее слонът със седем глави и седем опашки? Трябва да го заведа при моя господар, за да освободя братчето си.
– Сине, много, много години живея на тази земя, но за такъв слон не съм чувал. Твоят господар те е изпратил на сигурна смърт. Само кажи – ще изпълзим в двореца на злодея, ще накажем и него и придворните му.
– Благодаря за добрите думи. Изглежда тъй съм орисан – цял живот да търся нещо, дето никой не го е виждал.

Сбогувало се момчето с мъдрите наги – змии-вълшебници и се отправило към най-гъстата част на гората. Дълго вървяло, лутало се из пустинни скалисти равнини, изкачило високи планини. Там живеел свят старец – отшелник. Попитало го:

– Отче, моля те, покажи ми пътя към страната на слона със седемте глави и седемте опашки. Ако не го открия, никога вече няма да видя братчето си.

– Вече двеста години живея на този свят, но не съм чувал за такова чудо. Върви все на изток. Там живее моят учител – светият отшелник. Той е на петстотин години. Може би той знае нещо…

Благодарило момчето на отшелника и се запътило на изток. Много дни вървяло, много върхове изкачило, стигнало до висока планина. Там, в скалите била издълбана килията на светия старец. Ниско се поклонило то, почтително го приветствало, помолило за съвет.

– Аз нищо не зная, но на върха на планината живее хилядогодишен мъдрец – моят учител. Може би той ще знае нещо за този странен слон…

След като благодарило, момчето поело нагоре – по едва видима пътечка сред скалите. Труден бил пътят към дома на мъдреца, много труден. Само най-смелите и най-силните можели да стигнат до него. Малко било момчето, но се справило. Светият отшелник нищо не знаел за слона, но дарил на храбреца три вълшебни зрънца. Рекъл му:

– Тръгнал ли си – върви! Търсиш ли – намери! Не се отклонявай от пътя си! Не се отказвай от целите си! Изпаднеш ли в беда – зрънцата ще ти помогнат.

И мъдрецът дал на момчето три вълшебни зрънца, които да използва, ако са му нужни сили, мъдрост или надежда.

От все сърце благодарило момчето и тръгнало на път.

Към втората част на приказката “Слонът със седемте глави и седемте опашки – 2”.