Охай – 3

 

Трета част на азербайджанската приказка

Охай и Ахмед

 

Показала на Ахмед и пожара.

– Този огън пламти от стоновете и проклятията на измъчваните хора, а морето е от сълзите на невинните жертви. Ти си смел и умен. Не искам баща ми и теб да погуби. Ще ти кажа няколко думи. Запомни ги!

Баща ми води тук всичките си жертви и започва да ги обучава – всеки ден само по едно вълшебство им показва. След деветстотин и девет дни ги изпитва. Убива тези, които са научили всичко. Безделниците превръща в насекоми и птици. Най-силните и смелите превръща в свирепи животни. А тези, дето нищо не могат да научат – прогонва. Добре запомни всичко, на което те учи баща ми. Започне ли да те изпитва, преструвай се на глупав. Сякаш нищо не помниш, нищо не разбираш. Само тъй ще се спасиш.

 

Благодарил ѝ Ахмед, обещал всичко да направи тъй, както тя го научила.

Така и станало: всеки ден Охай разкривал пред Ахмед тайната на едно вълшебство. Научил го първо да се превръща на птица. После – да приема образа на всякакви други животни, растения и предмети. Тъй се учил Ахмед деветстотин и девет дни. На следващия ден Охай започнал да му задава въпроси. Каквото и да го питал, Ахмед все му отговарял:

– Не знам…  

Отначало магьосникът се смеел, после – започнал да заплашва момчето, накрая го напердашил и се разкрещял:

– Ах ти, некадърнико! Толкова време загубих, толкова уроци ти преподадох, а ти нищичко не си запомнил. Нищо ли не остана в глупавата ти глава?!

– Какво да се прави?! Старая се, но нищо не запомням… Искам да ви зарадвам уста[1], а и да избегна наказанието, но все не успявам…

 

(Чудиш се, защо Ахмед нарича магьосника “уста”? В азербайджанските приказки това обръщение е израз на уважение към майстор, учител, човек, който владее най-добре занаята си и има право да обучава чираците си и да бъде строг с тях, когато не се справят с работата си.)

 

Докато магьосникът се карал, пристигнал бащата на Ахмед, пийнал водица и извикал:

– Охай!

Магьосникът хванал ученика си за ръката, извел го край извора и казал на стареца:

– Отдавна щях да изгоня сина ти, ако не бе обещанието ми. Колкото и да се старах, на нищо не можах да го науча. Такъв тъпак до сега не бях срещал. Вземай си го! Той никога, на нищо няма да се научи.

 

Що да стори беднякът? Повел сина си към къщи. Прегърбил се от мъка, дори и не поглеждал сина си. А Ахмед място не си намирал от радост, че е свободен. Като изминали четвъртина от пътя, рекъл:

– Тате, върви напред, аз скоро ще те догоня.

Старецът толкова бил разстроен, че дори и не попитал, защо е нужно това. Кимнал и продължил да върви по пътя. Ахмед притичал, скрил се в храстите, изрекъл нужното заклинание и се превърнал на куца патица, която тичала напред-назад. Старецът искал да я улови, защото знаел, че у дома няма нищо за ядене. Птицата, макар и куцайки, ловко се изплъзнала и избягала, скрила се сред храстите. След миг от там изскочил Ахмед. Като го видял, старецът горчиво въздъхнал:

– Ах, сине, виждам, че за нищо не те бива. Не можа да се изучиш, мирза да станеш, хорските деца да учиш, сам да се прехранваш, та на стари години спокоен да бъда. Поне по-пъргав да бе, щеше патицата да хванеш, че да има що да похапнем на обяд…

Разсмял се гръмко Ахмед и това още повече разгневило стареца.

– На какво се смееш?!

– После ще ти обясня, тате.

Намръщил се старецът – думите на сина му твърде дръзки му се сторили. Откъде да знае, че Ахмед овладял бялата и черна магия и сега за пръв път изпробвал уменията си на магьосник. Затова се смеел – радвал се, че добре се справил.

– Успокой се, тате, всичко ще бъде, както ти желаеш. Ще си стоиш у дома, ще си почиваш, аз ще печеля. Не само за храна, а и за хубав дом пари ще имаш.

– Как ще стане това, синко, та ти нищо не си научил. – горчиво въздъхнал бащата.

Ахмед спрял и решително рекъл:

– Не ми ли вярваш? Добре. Тогава всичко ще ти разкажа. Измамих Охай. Той си мисли, че нищо не съм научил. А аз владея всичките му магии. Виж, ще се превърна на красив жребец. Ще ме отведеш на пазара и ще ме продадеш за сто жълтици. Не тъгувай! Няма да се разделим за дълго. Няма да мине и ден, аз отново ще се върна при теб. Но в никакъв случай не продавай юздата на коня. Както и да те молят, каквото и да ти предлагат – не я продавай! Продадеш ли я, никога повече няма да ме видиш. 

 

Като изрекъл това, Ахмед се превърнал на строен вран жребец. Хванал бащата юздата, повел коня към пазара. Купувачите се тълпели около стареца, едва не се сбили – всеки искал да купи прекрасния кон. Но старецът не се съгласявал да го продаде за по-малко от сто жълтици. Много пари искал, а и юздата не давал, но все пак се намерил джигит, който купил жребеца. Прибрал бащата юздата и стоте жълтици и доволен се прибрал у дома. А там – Ахмед вече го чакал.

 

Към четвъртата част на азербайджанската приказка “Охай и Ахмед – 4“.

 


[1]Уста – обръщение към майстор, учител в азербайджанските приказки. Спомнете си за прочутия български строител – Уста Колю Фичето. Поставена пред името му, думата “уста” изразява уважението към неговия майсторлък. Тя е знак, че думата му на две не става, каквото обещае – изпълнява.