AEDVIL

Трета част на ингушката приказка

“Златните листа”

Вървял, вървял, стигнал до бедна къщурка накрай селото. Влязъл и поздравил старицата, която шетала край огнището. Зарадвала се тя, рекла:

– Добре си дошъл, сине!

– Гладен съм, нани[1].

Старицата горчиво заплакала и със сълзите си започнала питка да меси.

– Защо плачеш?

– Нямаме вода. Сармак заварди изворите, ако всеки ден не му даваме девойка, не ни дава вода от реката да си налеем. Днес щерката на падчаха ще му дадат да изяде…

Грабнал ведрата момъкът, тръгнал към реката. Напразно го молела старицата да не отива, живота си да не рискува. Напълнил момъкът десет ведра с вода, понесъл ги към селото. Сармакът изпълзял и засъскал:

– Понеже си гост – този път ти прощавам, но да не си посмял отново да дойдеш!

Край пътя деца играели. Като видели момъка, дотичали, изпили всичката вода. Върнал се и пак напълнил ведрата. Сармакът и този път не го нападнал, само още по-сърдито изсъскал:

– Не се приближавай!

Тръгнал момъкът с пълни ведра към селото, но патиците и гъските се втурнали към него и изпили водата. Върнал се за трети път да налее вода.

– Не се приближавай! – развикал се сармакът и люспестото му тяло заблестяло, заизвивало се, край момъка се стрелнало.

Не се уплашил синът на владетеля, напълнил ведрата и тръгнал към селото. Сармакът се провикнал след него:

– За трети път идваш. Пощадих те, все пак си гост, а дори и за сармака гостът е свещен. Но дойдеш ли отново – ще те изям!

Когато момъкът стигнал до селото, стадо крави се нахвърлило върху ведрата – изпили те водата. Само на дъното на едното ведро останали няколко капки. Завърнал се момъкът в дома на бедната старица. Видял, че без вода тестото се е втвърдило. Взел отново ведрата и тръгнал към реката. Опитала се бабичката да го спре – не успяла.

Отправил се момъкът към сармака.

– Не се приближавай! – гневно изсъскало чудовището.

От устата му син пламък изскочил. Не се уплашил синът на владетеля. Размахал сабята си, разсякъл сармака на шейсет и три части. Нанизал ги на сабята си, забил я в скалите и рекъл:

– Нека никой да не може да те изтегли, освен този, който те е забил!

Напълнил ведрата с вода, занесъл ги на гостоприемната бабичка.

Като видели убития сармак, хората се удивили.

– На този, който ни е избавил от сармака, ще дам дъщеря си за жена и половината от царството си. – обещал падчах.

Много мустакати богаташи и прочути войни се изредили – опитвали да изтеглят сабята, да докажат, че те са убили сармака, голямата награда да получат. Никой от тях не успял дори и да помръдне сабята. Падчах заповядал да доведат всички хора от царството му. Никой не успял.

– Има ли още някой, дето не се е опитал сабята да изтръгне от скалите? – запитал падчах.

Децата му казали, че само един човек не се е явил – гостът на бедната старица, който носел вода от реката. Довели го. Едва докоснал момъкът сабята, тя изскочила, полетяла и скочила право в ножницата. 

Падчах пожелал да му даде половината от царството си и да го направи свой зет, но момъкът отказал.

– Как да ти се отблагодаря, че ни спаси от злия сармак?

– Искам да се завърна на горната земя.

Вички навели смутено глави.

– Това не ни е по силите, драги гостенино. На върха на черната планина е свила гнездо орлица. Само тя може да прелети до белия свят. Всяка година, змия изяжда пиленцата ѝ. Ако успееш да ги опазиш от змията, орлицата ще ти се отблагодари – ще те изнесе горе.

Изкачил се момъкът до най-високия връх на черната планина. Скрил се под гнездото на орлицата и зачакал. Като видял змията да пълзи към гнездото, разсякъл я. Усетили орлетата, че змията е наблизо. Разпищели се. Само най-малкото и най-смело орле видяло, как момъкът убил змията. То го покрило с крилете си и рекло:

– Като долети, майка ни ще е много ядосана и може да те разкъса. Затова не се показвай, докато не ти кажа да излезеш.

Орлицата долетяла, от клюна ѝ пламък излитал. Видяла убитата змия.

– Кой ви спаси? – запитала тя.

– Ще ти кажем, ако обещаеш, че нищо лошо няма да му сториш.

– Обещавам!

Птичетата ѝ показали сина на владетеля.

– Как да ти се отблагодаря? – запитала орлицата.

– Искам да се завърна у дома, на белия свят. – отговорил момъкът.

Замислила се орлицата.

–  Трудно ще бъде. Щом кажа “Вак” – ще ми даваш храна – по един бик и бъчва вода. Само така ще имам сили да долетя до горния свят, заедно с теб.

Към четвъртата част на ингушката приказка “Златните листа – 4”.