Жатик – 4

 

Четвърта част на ингушката приказка

“Жатик – синът на вдовицата”


Майката на Жатик плачела – мислела, че синът ѝ е загинал. В това време той се завърнал. Майка му рекла:

– Сине, ако носиш главата на Вампала, дето уби баща ти, нека млякото, дето си сукал триж по-силен да те направи, но ако не си отмъстил за пролятата бащина кръв – дано в отрова да се превърне!

Извадил Жатик от талса отрязаната глава на Вампала и я хвърлил пред нозете на майка си. Тя толкова се зарадвала, че затанцувала бързо и толкова леко, че в пепелта край огнището дори следа не останала. Окрилила я гордостта, че е възпитала достоен син.

 

Жатик се отправил към двореца. Край извора срещнал девойка и я запитал:

– Защо си дошла за вода толкова далече?

– Дъщерята на падчах ме изпрати. Иска вода от този извор да пие.

– Дай ми да пийна и аз. – замолил я Жатик.

Дала му тя да пие, а той незабелязано пуснал в стомната пръстена.

 

Завърнала се девойката, подала стомната. Щерката на падчах забелязала пръстена си, запитала:

– Не срещна ли някого край извора?

– Един млад човек ме заговори.

– Иди, доведи го.

 

Довела девойката Жатик. Той казал на дъщерята на падчах:

– Ти обеща невеста да ми станеш. Ако държиш на думата си, трябва да тръгнеш с мен.

Съгласила се дъщерята. Жатик я поставил пред себе си на седлото и излязъл от двора на двореца. Синът на княза се втурнал да ги преследва. С един удар на сабята си Жатик му отсякъл главата и отвел невестата си у дома.

– Такъв позор! Няма да му се размине на тоя бедняк! – разгневил се падчах и заповядал на стражите да доведат Жатик.

 

Изправил се момъкът с топче геза-дяри в ръка, с талс в другата и рекъл:

– Изпълних това, което поиска: ето целия урду – откупа: табуна с шейсет и три морски коня, шейсет и три стелни крави, шейсет и три едногодишни бика, стадата овце. Ето и копринения плат геза-дяри. Защо наруши дадената дума?

– Синът на княза ми каза, че си загинал, че те е убил Черният Вампал.

Извадил Жатик от талса отсечената глава на великана.

– Само това остана от Черния Вампал.

– Прости ми, че наруших дадената дума. Голяма сватба ще вдигнем. Половината царство ще дам на теб и на дъщеря си.

Така и станало – цяла неделя яли, пили и се веселили. Разотишли се сватбарите. А Жатик с невестата си и днес добре живее, майка си почита, царството мъдро управлява и от врагове го брани.

 

Из: СКАЗКИ и легенды ингушей и чеченцев. (Сказки и мифы народов востока) – Москва : Изд. “Наука”, 1983, с. 82-87.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

 

Към следващата ингушка приказка “Заекът и костенурката”.

 

Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.