AEDVIL

Историята на Схумо – първа част

Приказка на народа палаун от Мянма (Бирма, Мианмар)

Много, много отдавна, в малко селце на народа палаун живеели старец и старица. Наричали ги Тасхумо и Ясхумо. Имали си те щерка-красавица. Обработвали малката си нивица, която се намирала далече от селото и тъй се прехранвали.

В един прекрасен ден кралят излязъл на разходка. Видял дъщерята на старците, харесал я и решил да я направи своя жена. Довел я в двореца. Имал си той вече много жени и дъщерята на Тасхумо и Ясхумо била най-младата от тях. Кралят много я обичал и затова другите му жени я намразили. Скоро тя родила красиво момченце. Злобните жени на краля грабнали детето, хвърлили го в пропастта, а на негово място поставили малко кученце на име Солайн. Младата майка повярвала, че е родила кученце и нежно се грижела за него. Кралят заповядал да я прогонят, затова заживяла сама в прогнила колиба край двореца.

Но момченцето не загинало. Паднало върху бамбукови храсти, те се огънали, смекчили удара, залюлели го – като в люлка. Добри хора намерили детето и го отгледали като роден син. Нарекли го Схумо. Скоро момчето пораснало. Разбрало, че майка му е изгонена от двореца, а баба му и дядо му са много бедни. Помолило хората, дето го отгледали, да му разрешат да помогне на своите близки. Благословили го те и го посъветвали, какво да стори. Благодарило момчето и тръгнало на път.

Стигнало до селото, дето живеела майка му. Разказало ѝ всичко, но тя не му повярвала. Тогава момчето постъпило тъй, както го посъветвали.

–  Кученцето Солайн и аз ще седнем на прага на колибата ти. – рекло то. – А ти, майчице, застани над нас. Да се помолим, боговете да посочат, кой от нас е твой син. Нека капне капка от твоето мляко в устата на истинския ти син!

Както казал Схумо, тъй и направили. И щом майката застанала над тях, струйка мляко бликнала и попаднала право в устата на момчето. Добрите съселяни на двамата старци им разказали за чудото.

Майката и синът заживели в колибата. Момчето всеки ден ходело в двореца, играело с принцовете. Готвачите и слугите тайно му давали храна, но Схумо хапка не хапвал, преди да нахрани майка си и нейните родители.

Принцовете мразели Схумо, защото ги побеждавал във всички игри. Решили да го погубят. Пратили го да иде в гората, дето живеел огромен дракон. Но момчето не се изплашило, когато драконът го нападнал. Извадило ножа си, замахнало и го убило.

За да разгледате добре дракона, кликнете върху образа.

Не зная, дали така е изглеждал страховитият Дракон, победен от Схумо…. Избрах тази илюстрация от тук: http://ru.dragonage.wikia.com/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8B

Принцовете се надявали, че завинаги са се отървали от Схумо. Но на следващия ден той отново дошъл в двореца. Разказал, че е сразил дракона. Принцовете хукнали веднага към гората, изцапали ножовете си с кръвта на дракона. Завърнали се в двореца, показали кървавите ножове на краля, похвалили се, че те са убили страшния дракон.

Но мисълта – да погубят Схумо, мира не им давала. Пратили го по пътя към дома на огромния човекоядец-билу. Като видял момчето, Билу зинал да го погълне. Схумо скочил смело в устата на великана и с острия си нож го пронизал. После изскочил през ухото му. Човекоядецът паднал мъртъв. Толкова огромен бил, че земята се разтресла.

На следващия ден принцовете празнували – мислели, че най-сетне са се отървали от омразния бедняк.

Към втората част на приказката за Схумо – 2.