AEDVIL

Втора част на “Историята на Схумо”

Когато видели, че е жив и здрав, много се ядосали. Престорили се, че се радват, разпитали го. Схумо им разказал всичко. Те отишли, намазали ножовете си с кръвта на Билу и се похвалили на баща си, че са убили великана.

Случило се тъй, че човекоядци – билу, отвлекли майката на краля. Натъжил се той, заповядал да съобщят, че който спаси майка му, ще стане негов наследник. Схумо решил да спаси старата кралица, която всъщност била негова баба. Помолил родителите на майка си, да му разрешат да тръгне да я дири. Майка му не искала да го пусне, страхувала се, да не го изгуби завинаги. Накрая се съгласила, благословила го. Родителите ѝ му подарили вълшебен, летящ кон. Благословили го те и закачили на клоните на близкия банян[1] гърне с цветя, наречени “табьѐй”, с които хората от родния им край се кичат, вярвайки, че носят щастие.

Благодарило момчето, метнало се на коня и полетяло към страната на билу. Когато стигнало, слязло и тихо се промъкнало до мястото, дето баба му сама седяла край огъня. Незабелязано отрязало парче от полата ѝ. Казало, че иска да я спаси. В това време билу ловували в далечни земи.  Старата кралица заръчала на Схумо да изтръгне две дръвчета. Момчето изпълнило заръката на баба си. После двамата се качили на вълшебния кон и полетели.

Когато билу се завърнали и видели, че пленницата е избягала, страшно се разгневили. Хукнали подир бегълците – с един скок планини прескачали. Билу пратили огън подир тях – да ги изгори. Но старата кралица накарала момчето да размаха първото дърво и огънят угаснал. Билу пратили ураганен вятър – да ги отвее, в скалите да ги тръшне, живота им да отнеме. Но старата кралица казала на Схумо да размаха второто дръвче и вятърът утихнал.

Неусетно стигнали до родния край. Бабата и внука кацнали на брега на реката. А там, принцовете празнували – вярвали, че вече са се отървали от омразния бедняк. Като видели Схумо, убили го и го заровили в пясъка. Старата кралица отвели в двореца, излъгали, че те са я спасили.

А в бедната колиба майката и двамата старци чакали Схумо. Но когато видели, че увехнали цветовете на табьѐй в гърнето окачено на клон от близкия баньян, разбрали, че момчето е загинало. После чули слухове, че принцовете са го убили и заровили на брега. Ридаейки се отправили към реката. Намерили трупа на момчето и го оплакали.

В това време пристигнал старец и помолил да му дадат чаша вода. С нея напръскал тялото на Схумо и той оживял. Прегърнала майката детето си. Родителите ѝ плачели от радост. Всички искали да благодарят на стареца, но той вече бил изчезнал. Може би това бил Нат – духът покровител на родния им край.

А в това време принцовете се хвалели, че са избавили баба си от билу. Но старата кралица разкрила измамата им. Заповядала да доведат Схумо в двореца. Казала на краля, че това смело момче я е спасило. А Схумо извадил парчето плат, което отрязал от полата на баба си, поставил го на мястото му и то прилепнало, сякаш никого не било рязано.

Кралят запитал храбреца, кои са родителите му. Момчето разказало всичко. Разгневеният крал изгонил от двореца коварните принцове и техните майки. Заповядал да доведат майката на Схумо и нейните родители Тасхумо и Ясхумо. Заживели те щастливо, почитани и уважавани от народа. Кралят определил смелия Схумо за свой наследник.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 320-323.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.

Дали Билу е изглеждал като чудовището сътворено през 16 век в Италия…

Образите на чудовищата са от сайтовете: http://www.capital.bg/shimg/zx620_2457865.jpg

http://demiart.ru/forum/image.php?i=forum/uploads3/post-106727-1244539147.jpg