AEDVIL

Трета част на каренската приказка “Микейтари”
Заедно с верния си слуга – Билу тръгнала обратно към дома на своя втори баща – ракшаса. На връщане минали през страната на Билу. Тя се сбогувала със своя слуга – кралят Билу и той се върнал при своите поданици.

После посетила горския дух – Нат, който толкова ѝ помогнал. Разказала му всичко. Той я превърнал отново на жена и казал:

– Твоят любим ти е страшно обиден. Та нали “Колкото повече обичаш, толкова повече се сърдиш.” Той може да дойде и да те убие. Затова като се върнеш у дома, направи восъчна кукла, която като две капки вода да прилича на теб. Вътре в куклата налей мед и я положи на кревата. А ти се скрий наблизо и наблюдавай тихичко, какво ще стане. А после постъпи, както ти подскаже разумът.

Завърнала се при ракшаса Микейтари и го успокоила:

– Заблудих се, но горският Нат – пазителят на баняна – ми помогна. С негова помощ намерих пътя.

Повярвал ракшасът, зарадвал се, поръчал ѝ да си почине. А Микейтари направила восъчна кукла, напълнила я с мед, поставила я на леглото си и се скрила.

В полунощ долетял принцът на своя крилат кон – искал да убие невярната Микейтари.

– О, Микейтари, – възкликнал принцът – аз дойдох при теб с любов, а ти заповяда да ме убият. Сега ще умреш! – и той извадил меча си. – Ако ти наистина си ми изменила, нека кръвта ти бъде солена на вкус. Ако си невинна, то нека кръвта ти бъде сладка като мед!

Принцът пронизал восъчната кукла. Медът изтекъл от нея. В тъмнината той го помислил за кръв. Пробвал го. В устата му станало сладко.

– О, значи ти си невинна! А аз в заслеплението си те убих. Значи в тоя живот вече няма да мога да се съединя с теб. Нека тогава и мен да ме настигне смъртта!

Искал да се прободе с меча, но в този миг дотичала Микейтари. Спряла го.

Принцът нищо не разбирал, гледал я като омагьосан. Тогава Микейтари му разказала всичко. Те си простили един на друг и радостта им нямала край. После принцът взел Микейтари на вълшебния си кон и я отнесъл.
По пътя се отбили при Нат – повелител на баняна, който помогнал на Микейтари и му благодарили.

Рано сутринта кралят на ракшасите разбрал, че дъщеря му е изчезнала. Изпратил той стражите си навсякъде. А принцът и Микейтари продължили, след като благодарили на горския нат.
По пътя се изморили и спрели да си починат. Влезли в една страноприемница и легнали да спят. В това време ги открил един от стражите на ракшаса, дори не ги събудил – само грабнал Микейтари и я отнесъл при господаря си.

Когато Микейтари застанала пред баща си, той ѝ наредил да му разкаже всичко. Тя не скрила истината. Тогава ракшасът я съжалил и я пуснал да отиде при любимия си:

– Добре, дъще, – рекъл ѝ. – Ти си човек и можеш да бъдеш щастлива само с друг човек. Затова върви където искаш и бъди щастлива.

Микейтари благодарила на краля на ракшасите. Седнала на крилатия кон заедно със стража, който я довел. Полетели обратно.

Принцът не знаел какво да мисли, когато разбрал, че Микейтари е изчезнала заедно с крилатия кон. Но ето, че отново я видял: до нея –  страж-ракшас.

Какво ли се е случило?…

Разказала му тя всичко. Принцът много се зарадвал. Благодарили те на стража. Изпратили го обратно в неговото царство. Запътили се към родината на принца. Като се върнали, кралят им направил голяма сватба. Живели дълго и щастливо.
Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 431-437.

Превод от руски език и литературна обработка  М. Й. Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма.