Таунтакая – 1

 

birm_kar_T_1

Първа част на каренската приказка “Таунтакая с вълшебния лък”

(Карените са народ от Мянма – Бирма)

 

Много, много отдавна, в една далечна страна управлявал крал на име Шуча. Имал си той три жени. Случило се така, че най-младата от тях – Нанчейнпаун, забременяла първа. Другите две жени на владетеля ѝ завиждали, започнали да я клеветят. Искали да се отърват от нея.

Повярвал им кралят, прогонил Нанчейнпаун от страната си. Нещастната кралица се скрила в най-гъстата част на гората, построила си там колиба и заживяла в нея. Хранела се с плодове и треви. Като дошло време да роди кралят нат – повелител на небесата се спуснал на земята, за да ѝ помогне. Тя се сдобила с три рожби, но само една от тях била човек. Нарекла го Таунтакая. Синът ѝ растял не с дни, а с часове.

Чудиш се, какви са другите две деца, които родила Нанчейнпаун? Вторият ѝ син бил рак, нарекла го Кханаутаун. Най-малкият, но най-силният син на кралицата бил лъв – Чадитан.

Майката много обичала и тримата си сина и добре се грижела за тях. Помагал  ѝ нат – повелителят на небесата. Той подарил на момчето вълшебен лък и го научил да стреля. То никога не пропускало целта – нито в гъстата гора, нито във водата. Дори и страховития нàга – получовек, полузмей от подземното царство, можело да порази със стрелата си!

Тримата братя много се обичали, живеели задружно, никога не се карали.

 

В това време средната жена на краля родила син – Нунтхи. Когато пораснал, много обичал да играе на разни игри с връстниците си не само в двореца и в столицата, но искал да се състезава и с децата от цялата страна. Научили за това и синовете на Нанчейнпаун, които отдавна искали да тръгнат по света. Те често питали:

– Мамо, кой е баща ни?

Майката все измисляла нещо, за да отвлече вниманието им от този въпрос. Веднъж децата поискали да отидат там, дето живеят хората.

– Синове мои, малко са добрите и честни хора. Ако отидете в селата или градовете, ще бъдете нещастни.

Но братята толкова настоявали, че накрая майката се съгласила да ги пусне. Заръчала им да бъдат внимателни и да се пазят от опасностите. Тръгнали те на път и скоро стигнали в страната, която управлявал баща им. Сприятелили се с децата, които живеели край столичния град. Играели с тях, а вечер се завръщали у дома.

Веднъж братята се запознали със сина на средната кралица – Нунтхи. Канел ги той на гости в двореца, но те винаги отказвали. Не забравяли заръката на майка си – никога да не отиват там. Минали две години. Нунтхи видял ловкостта и точната стрелба на Таунтакая, възхищавал се на вълшебния му лък. Отнасял се към него с уважение.

 

Най-старшата кралица обичала да се припича на слънце в градината на двореца. Но страховит Билу се спуснал от облаците, грабнал я и я отвлякъл. Кралят напразно препускал с войската си след него. Не успял да спаси кралицата и много се натъжил. Извикал сина си Нунтхи. Той обещал да намери Билу и да го срази с помощта на своя приятел.

 

Тръгнали тримата братя с принца – отвлечената кралица да търсят, от плен да я избавят. Стигнали на брега на океана. Един селянин им разказал, че видял Билу в небето да лети, жена да носи.

– Скри се в океана. – рекъл селянинът. – Човек не може да го настигне.

– Но стрелата ти може, нали! – рекъл Нунтхи и погледнал умолително приятеля си.

– Ще опитам. – отговорил Таунтакая.

Извадил вълшебния си лък, качил се върху гърба на брат си – Рака, отплувал към страната на чудовищата-човекоядци, наречени “билу”.

Стигнали до отвъдния бряг. Ракът останал там. Таунтакая се отправил към двореца на Билу. Щом го забелязали, стражите го обградили, искали да го убият. Момъкът опънал тетивата на вълшебния си лък и всички се строполили на земята. Само един от тях оцелял – скрил се в кладенеца, молел стрелеца да пощади живота му.

– Къде е жената, която Билу отвлече?

– Билу много обича да играе комар – вчера игра с Нага на мидени черупки и охлюви. Заложи пленницата и загуби. Нага – повелителят на океана спечели играта и отведе жената. Днес Билу отиде в подводния дворец и пак играе с Нага.

Разбрал Таунтакая, как да стигне до царството на Нага, качил се върху гърба на брат си – Рака и се отправил към дъното на океана.

Към втората част на каренската приказка “Таунтакая – 2”.