AEDVIL

Втора част на ингушката приказка

“Жатик – синът на вдовицата”

Срещнал в полето конник. Поздравил го, разговорили се:

– Кой си ти и накъде си се запътил? – запитал Жатик.

– Аз съм син на княз. – отговорил конникът. – Влюбих се в дъщерята на падчах. Ще ми я дадат, ако заведа табун коне, стадо крави, овце и бикове. Ами ти?

– И аз за това съм тръгнал на път. – отговорил Жатик.

– Аз вече съм идвал тук. Познавам тези земи. Ако стана твой водач, ще ме следваш ли?

– Да – както вълчето следва вълка, предвождащ глутницата[1].

Продължили нататък. Доближили река, край която растяло вековно дърво.

– Тук баща ти често си отдъхваше. – рекъл конят на Жатик.

Ездачите пренощували на брега на реката. На сутринта пак тръгнали на път. Дълго препускали. Спрели до брега на морето.

– От тук започва страната на Вампала. – казал синът на княза. – Аз няма да продължа нататък.

– Ако сега аз стана водач, ще ме следваш ли?- запитал Жатик.

– Да, както вълчето следва вълка предвождащ глутницата.- отговорил синът на княза.

– Тук ли ще останеш – да ограбваш тези, които преминават? Или ще се спуснеш на дъното на морето, за да отвлечеш табуните на Вампала?

– Ще остана на брега. Ще пленя стадата, които овчарите водят тук на паша.

– Добре. – рекъл Жатик. – Аз ще се спусна на дъното на морето. С Вампала ще се сражавам. Появи ли се червена пяна върху морските вълни, значи с бой си проправям път насам. Бяла ли е пяната – с мир се завръщам. Чакай ме!

Конят казал на Жатик:

– Вампалът спи по цяла седмица. Сега току-що е заспал. За да отведем конете, първо трябва да се справим с водача на табуна – моя брат. Той е три пъти по-силен от мен, защото е бозал три пъти, а аз само веднъж успях да суча мляко от майка ни – морската кобила, преди баща ти да ме отвлече. Ако брат ми тръгне след нас, табунът ще го последва.

Стигнали на морското дъно. Жатик измъкнал изпод главата на спящия Вампал скъпоценното топче геза-дяри, подгонил жребеца-водач на морските коне. След него препуснал целият табун.

В това време синът на княза нападал преминаващите кервани. Що злато и сребро заграбил! Отвлякъл и много стада. Видял бялата пяна върху морските вълни, зарадвал се, че Жатик мирно и тихо е успял да отведе табуна на Вампала.

Жребецът предупредил Жатик:

– Ако брат ми успее в морето да се завърне, ще предупреди Вампала. Дръж здраво юздата му!

С все сили сграбчил момъкът юздата, извел табуна от морските вълни. Запитал сина на княза:

– Стадата ли ще поведеш или накрая ще яздиш – с Вампала да се сражаваш, ако се наложи?

– Отпред ще яздя. – отговорил княжеският син. Жатик му подал юздата и рекъл:

– Здраво я дръж! Избяга ли конят, голяма беда ни чака!

Вървели, що вървели, изведнъж конят на Жатик казал:

– Жребецът успя да избяга. Княжеският син не можа да го удържи. Размахай камшика, удари ме със замаха на седем вампала! Напрегни силите си – все едно седем ездача ме пришпорват! Ако не настигна брат си – той ще събуди Вампала.

Като леопард се втурнал жребецът, но не успял да спре морския кон. Тогава рекъл:

–  Увий ме в шестдесет и три конски кожи. Сега от морето ще изскочи Вампалът, яхнал морския кон. Ти с Великана ще се сражаваш, аз – с морския кон. Той ще отхапва от мен парчета от конските кожи, аз – от месото му. Ще падне обезсилен конят на колене. Тогава Вампалът ще каже: “Слънцето е мое! Аз съм победител!”. Тогава ти трябва да извикаш: “Ти, куче, към слънцето виеш, но божието златно слънце е мое! Аз ще те победя!” Тогава силите на Вампала ще свършат. Ще можеш да му отсечеш главата. Уплашиш ли се – Великанът ще ни срази, а аз няма да успея да ти помогна.

Към третата част на ингушката приказка “Жатик – синът на вдовицата – 3”.