Зарбаш
Пастирът и едноокият великан Зарбаш
Ингушка приказка
Старият гарван ми каза, че това се случило, когато в планините живеели великани, а всички животни – и големи и малки говорели езика на човеците. Може да е било, може и да не е било… Но не напразно за гарвана казват, че и лисицата е успял да излъже…
Иска ми се да ви разкажа приказката по гарвански – на дълго и на широко, но си спомних, че мъдрите хора казват: “Дългата връв е хубава, но историята не бива да се проточва.”
Е, слушайте и не ме прекъсвайте…
Живял някога един овчар. Отишъл веднъж в планината – пасище за стадото си да търси. Вървял, вървял, видял на склона стадо овце, без пастир.
“Кой ли си е оставил овцете, без да ги наглежда никой? Ще се разпилеят из клисурите, как ще ги събере после?!” – учудил се овчарят. Изведнъж забелязал, че за овцете се грижи голям бял козел. Отбие ли се овца встрани от стадото, козелът я догонва и я блъска с рога – за да се завърне. Гледал овчарят и се удивлявал.
Слънцето вече се спускало зад планината. Белият козел събрал овцете и ги подкарал нанякъде, очевидно – към дома. Овчарят тръгнал след него. Стадото спряло пред входа на голяма пещера. Оттам излязъл стопанинът – едноокият великан Зарбаш. Вкарал стадото в пещерата, промърморил нещо, обръщайки се към козела, понечил да се вмъкне в пещерата, но забелязал изумения овчар. Приближил се към него, навел се, разгледал го, даже с пръст го докоснал и промълвил:
– Отдавна не съм срещал хора. Влез! Гост ще ми бъдеш.
Зарбаш затиснал входа на пещерата с огромна канара. Угостил своя гост с печено агне, после му заръчал да сготви, а сам той легнал да спи. Задрямал и Белият козел.
Овчарят шетал около огнището. Изведнъж чул – наблизо котка мяука. Хвърлил ѝ парченце месо, а тя заговорила с човешки глас:
– Чуй ме, овчарю, Зарбаш само се преструва на добър стопанин. Той е човекоядец. Събудили се, ще те изяде. Ще ти помогна да се спасиш.
– Как? Та ти си толкова мъничка.
– Със сила Великана няма да победиш. Пъхни сред жаравата в огнището железния шиш, на който Зарбаш нанизва овена, за да го изпече. Като се нажежи, забий го в единственото око на Великана.
Ще скочи той, ще се разкрещи от болка, ще те търси, но няма да те намери, ако се скриеш в онази малка цепнатина в скалите.
Зарбаш ще почне да те вика и да ти предлага своя златен пръстен. Но ти си мълчи! Не се докосвай до пръстена. Той е вълшебен. Вземеш ли го – ще се превърне в здрава верига, ще те окове – тогава със сигурност ще загинеш.
Овчарят послушал котката. Изпълнил всичко, както му заръчала. Скрит в пукнатината сред скалите, седи и мълчи. Великанът реве от болка, мята се из пещерата, напразно го търси. Мятал се, мятал се, а после се престорил че губи сили и а-ха – да умре. Заговорил с немощен глас:
– Овчарю, вземи за спомен златния ми пръстен, на мен той вече не ми трябва.
Овчарят мълчи, не се помръдва, скрит между скалите. Помнел той съвета на котката. Великанът викал, викал, уморил се и заспал. Пастирът – също.
Рано сутринта почувствал, че някой го дърпа за ръкава. Отворил очи – вчерашната котка. Видяла тя, че се е събудил и прошепнала:
– Ей сега Великанът ще стане, ще премести скалата, за да пусне стадото. Завий се в овча кожа – само така ще можеш да се измъкнеш навън. Вземи и мен със себе си.
Овчарят намерил овча кожа, захвърлена в дъното на пещерата, увил се в нея, пъхнал котката в пазвата си и зачакал.
Великанът запитал Белия козел:
– Козльо, съмна ли вече?
Погледнал навън Козелът и отговорил:
– Слънцето е изгряло. Отдавна трябваше да изведа стадото.
Зарбаш опипом се добрал до изхода, блъснал скалата, пуснал Белия козел да излезе навън, а после подгонил овцете. Една по една ги извеждал – докосне ги с ръка, убеди се, че това наистина е овца и я изблъска навън.
Скрил се овчарят насред стадото. Когато дошъл неговия ред да излезе, запълзял на четири крака. Великанът го докоснал, блъснал го – по бързо да върви да пасе. Повярвал Човекоядецът, че това наистина е поредната овца от стадото му.
Зарадвал се овчарят, че отново е на свобода, че пак вижда слънцето. Грижливо придържал котката в пазвата си, забързал по стръмната пътека – обратно към родния дом.
Старият гарван ми разказа, какво станало после: как овчарят се завърнал в своя аул, как се удивлявали хората на това, което му се е случило, как се грижел за котката, която го спасила.
Всичко ми разказа Старият гарван, нищо не пропусна, но по нашия край казват: “Добра е дългата връв, но колкото разказвачът е по-немногословен, толкова по-добре.”
Из сайта: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Идеи за урок:
Поставете на по-големите и по-будните деца задачи:
1. Да потърсят приказки с подобен сюжет.
2. Да открият приликите и разликите между тях.
3. Интересно: Ако героят не иска да използва измама и жестокост, как ще победи? (Виж чеченската приказка “Тимар, с обгорялото бедро”. Използвай инструментите за мислене ПМИ, АВИ, СИР!)
4. Открийте в древногръцката митология подобен сюжет.
Може да използват мисловните умения, като се приложат инструментите за мислене:
РаП – разлики, прилики: на ниво сюжет или на ниво мит-приказка;
Комплексно прилагане на: АВИ – алтернативи, възможности, избор; СиР – следствия и резултати; ПМИ – плюс, минус интересно: Ами ако се избегне жестокостта?
Към следващата ингушка приказка “Сокол и врана”.
Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.