AEDVIL

Сокол и Врана

Ингушка приказка

Сприятелили се Соколът и Враната. Долетели те до това място, дето ловците поставили капан с парче биче месо в него.

– Уморих се, няма да мога да летя с теб нататък, ако не ми донесеш парче месо. – рекла Враната на Сокола.

Полетял соколът, кацнал до бичето месо и попаднал в капана. А Враната дори и не погледнала Сокола. Размахала криле и отлетяла.

Ловецът извадил сокола от капана, поставил го в желязна клетка. Всеки ден долитал друг сокол и се блъскал в решетките. Ловецът пожелал да научи, какво означава това. Извикал човек, който владеел езика на птиците и той му обяснил:

– Соколът, който долита всеки ден казва на твоя пленник: “Ако беше дружил със сокол, това нямаше да ти се случи. Сам си си виновен, щом врана си избрал за приятел.”

Като чул това, ловецът отворил клетката и пуснал сокола.

Източник:

СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 474.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата ингушка приказка “Сюлейман – пророкът и мравката”.

 Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.