Мравката
Пророкът Сюлейман и мравката
Ингушка приказка
Казват, че Сюлейман-пророкът разбирал езика на всички живи същества. Веднъж той предвождал огромна войска – отправил се на поход. На пътеката видели мравки, които също били тръгнали на далечен път. Войската на Сюлейман тъпчела мравките, размазвали ги копитата на конете.
Една сърдита мравка извикала:
– Ама че глупак! Пътят не е само за теб!
Като чул това, Сюлейман-пророкът заповядал:
– Донесете ми тази мравка!
Когато му донесли мравката, погледнал я и рекъл учудено:
– Толкова малка и толкова сърдита?!
– По добре да си малък и смел, вместо голям и страхлив!
– Брей, че голяма е главата ти!
– Значи има място за ума ми.
– А защо е толкова тънка талията ти?
– Благородният човек има тънка талия. Яде, колкото е необходимо, за да живее. Ако мисли само за ядене, значи живее за да яде.
– Колко храна ти трябва за една година?
– Едно пшеничено зърно.
– Нима се задоволяваш само с едно зърно? Не може да бъде! Хайде да се обзаложим!
Заповядал да затворят мравката, заедно с едно зърно, в кутийка. Минала една година. Сюлейман-пророкът съвсем забравил за мравката. Когато се сетил за нея и погледнал в кутийката, мравката била изяла само половин зърно.
– Защо си изяла само половината?
– Защото ти, глупако, дето ме затвори в тая тъмница, можеше да не си спомниш за мен още цяла година. Затова, за всеки случай, запазих другата половината.
Пуснал Сюлейман мравката, цял товар пшеница заповядал да изсипят близо да нейния мравуняк.
Из: Сказки и легенды ингушей и чеченцев – Москва : Наука, 1983, – с. 318-319.
(Поредица “Сказки и мифы народов востока”)
Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.
Към следващата ингушка приказка “Тайната на безносия Силайм – 1”.
Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.