AEDVIL

Втора част на ингушката приказка “Златните листа”

На дъното имало вековна гора, насред гората – поляна, на поляната – изворче.

“Все някой трябва да дойде до извора.” – помислил си момъкът.

И наистина – скоро дошла красива девойка с две стомни. Тя дълго плакала. После напълнила стомните и си тръгнала. Когато отново дошла за вода, момъкът се приближил и я запитал:

– Защо плачеш? Кой те е обидил?

– Ние бяхме три сестри, живеехме на горния свят. Баща ни беше падчах[1]. Една нощ триглаво чудовище ни отнесе от кулата на баща ни. Доведе ни на долния свят. После всяка нощ ни носеше златни листа. Вчера се завърна без едната си глава и без един пръст. Сестрите ми поставиха на коленете си останалите две глави. Седят и плачат. Аз нося вода. Свърши ли водата, чудовището разтърсва главите си. До смърт се страхуват сестрите ми от това. Затуй бързам, нося вода, преди да се е свършила.

– Кажи на чудовището, че вече няма да му носиш вода. Запитай го, какво би могло да го убие.

Плачейки, девойката занесла водата и рекла:

– Не мога вече да нося вода. Какво може да те убие? – запитала тя.

Чудовището се се разсмяло и отговорило:

– Ха-ха! Чакате да умра, нали? Но и вие и децата ви няма да доживеете смъртта ми! Зад седем планини пасе овен, който може за един ден да изяде тревата, окосена от шейсет и трима[2] косачи. Вътре в този овен се крие заек, в заека – патица. В патицата има три птичета – в тях е скрита душата ми. 

Девойката се върнала при извора и разказала на момъка, къде е душата на чудовището.

Отишъл момъкът зад седемте планини. Издебнал овена, който току-що бил изял сеното, окосено от шейсет и трима косачи и доволен дремел на припек. Високо подскочил момъкът – три пъти по петнайсет лакти над земята. Размахал сабята си и отсякъл главата на овена. Веднага изскочил заекът и хукнал, но стрелата на момъка го улучила. Щом стрелата го пробола, от заека изскочила патица. Подскочил високо момъкът – три пъти по петнайсет лакти над земята! Опънал лъка си. Изсвистяла стрелата, пронизала патицата. Извадил от нея трите птичета – черни като въглен. Завързал ги в кърпата си.

Дълго ли, кратко ли вървял, стигнал до извора. Дошла и девойката. От очите ѝ вместо сълзи – кръв капела. Много се зарадвала, като видяла момъка. Той ѝ дал едното птиче и рекъл:

– Като се завърнеш, убий птичето и виж, как ще се почувства чудовището.

Скоро девойката се завърнала, благодарила на момъка, казала му, че чудовището вече едва диша. Момъкът убил и другите две птичета – черни като въглен. Освободил щерките на падчаха, завързал ги и разклатил въжето. Побратимите му изтеглили девойките. Преди да тръгне, най-малката сестра рекла:

– Не се знае, какви са приятелите ти… Изкачи се първо ти.

– Не се тревожи. Нищо лошо няма да се случи.

– Все пак, вземи моя пръстен. Ако все пак те постъпят подло и те изоставят, знай, че в петък по обяд ще се появят три коня. Ако докоснеш белия – ще се озовеш на горния, белия свят. Пипнеш ли червения – тук ще останеш. Допреш ли се до черния – ще попаднеш на долния свят.

Като видели най-малката дъщеря на падчаха, която била и най-красива, побратимите решили:

– Ако извадим сина на владетеля, той може да вземе девойките за себе си. – намръщил се човекът, дето изтръгвал дърветата из корен.

– Ако той не се завърне, ще си поделим девойките. – рекъл този, дето можел да изпие морето.

– Скъса ли се въжето… – хитро се усмихнал ловкият стрелец, стрелял, улучил въжето и то се свлякло в пропастта.

Видял момъкът падащото въже, натъжил се – не оправдали доверието му неговите побратими, разочаровали го. Изчакал до петък, по обяд видял конете. Понечил белия кон да докосне, но той отскочил и ръката на момъка се допряла до гривата на черния кон. Озовал се на долния свят.

Към третата част на ингушката приказка “Златните листа – 3”.