AEDVIL

Шеста част на азербайджанската приказка

Охай и Ахмед

Отвела го в голяма стая. Оставила го за малко сам, но скоро се върнала с поднос, на който лежали три ябълки – еднакви по цвят и размер.

– Е, момко, ако успееш да решиш тая задача, значи си достатъчно умен, за да ти разкрия тайната. Не успееш ли, главата си ще загубиш.

– Съгласен съм. Казвай! Каква е твоята загадка!

– Гледай! Едната ябълка е от преди три години, другата от преди две, третата от тази есен. Коя ябълка, на колко години е?

– Донеси ми съд с вода! Лесно ще ти отговоря тогава.

Донесла вещицата съд с вода. Момъкът потопил ябълките.

– Виж! – рекъл Ахмед. – Едната ябълка падна на дъното. Тя е най тежка и най-прясна. От тази есен е. Втората плува в средата – тя е от миналата есен. А най-леката, дето плува отгоре е и най-стара – от по-миналата есен.

Що да стори старицата – трябвало да признае:

– Много си умен, синко. Ти сам разгада тайната на ябълките на Белия див. Върви си с мир.

Ахмед се канел да си тръгне, когато чул познат глас. Обърнал се и не повярвал на очите си. Вещицата изчезнала, на нейно място седяла дъщерята на Охай. Потъркал момъкът очи и запитал:

– Сън ли е това?

– Не, Ахмед, не е сън. Аз бях вещицата и дъщерята на шаха и великана с воденичните камъни в ръце. Изпитвах твоята смелост, вярност и ум. Ти издържа всички изпитания. Каквото пожелаеш, това ще сторим.

Момъкът не знаел, къде да се дене от радост. Като се поуспокоил, сетил се за хората, омагьосани от Охай. Предложил:

– Нека първо да идем в крепостта и да развалим злите магии. После ще се завърнем при бедния ми баща. Ще го зарадваме, голяма сватба ще вдигнем.

Тъй и направили. Развалили злите магии, спасили омагьосаните, съживили

Убитите от Охай хора. Те коленичили пред тях и извикали:

– Юначе, ти ни спаси, до края на живота си ще ти служим.

– Няма нужда. Имам към вас само една молба – елате с нас, заедно да отпразнуваме нашата сватба. После нека всеки от вас да се завърне в родния си край и да зарадва близките си.

Младоженците избрали от съкровищницата на магьосника само това, което било леко, но скъпо. После Ахмед рекъл на спасените хора:

– Нека всеки от вас вземе от крепостта това, което му хареса.

Всички се зарадвали. Благодарили му.

Заедно тръгнали към родния край на Ахмед. Като видял сина си, до него – красивата девойка, след него – голямата тълпа, бащата от радост дума не можал да издума. Ахмед се поклонил доземи, прегърнал баща си и го разцелувал. Старецът се съвзел и запитал:

– Синко, що за хора са тези? Къде бе до сега?

Ахмед всичко му разказал. После започнали да се готвят за сватбата.

Четирийсет дни и нощи празнували. Такава сватба хората дори и не били сънували.

И аз бях там, ядох, пих и се веселих. С ръце вкусните гозби вземах, върху езика си ги поставях, а в устата ми нищо не попадна…

Какво да се прави, тъй става, когато попаднеш в царството на приказките…

Източник:

АЗЕРБАЙДЖАНСКИЕ сказки. Собрал и обработал на азерб. Н. Сеидов. – Баку : Азернешр, 1977, с. 21-33.

 http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/

Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.

Към следващата азербайджанска приказка “Падишахът и сина му“.