Падишахът

 

Падишахът и сина му

Азербайджанска приказка

 

Много, много отдавна живял алчен и жесток падишах. Нямал си той деца. И ето че веднъж му се присънило, как разговаря с бедняк – мъдрец-дервиш, който му казал:

– Виждам, че тъгуваш за това, дето си нямаш деца. Но знай, няма да се зарадваш, ако ти се роди наследник.

– Защо? – учудил се падишахът.

– Каквото си посял, това ще жънеш! – отговорил дервишът-мъдрец. – Ти мъчиш поданиците си, а теб синът ти ще те измъчи.

Минали девет месеца и девет дни след този сън. Жената на падишаха родила син. Момчето до кръста било отровна змия, а от кръста нагоре – човек. Като узнал това падишахът много се разстроил.

Известно е, че децата растат от месец на месец, от година на година. А синът на падишаха за час порасвал толкова, колкото другите деца за цяла година. Скоро изглеждал като осемнайсетгодишен младеж. Веднъж застанал пред баща си и рекъл:

– Тате, вземи ми за невеста принцесата от Рум! Искам за нея да се оженя.

– Нещастнико, кой ли ще се съгласи да ти даде щерка си?!

– Нищо не искам да знам! Ако до три дни не ми я доведеш, ще те ухапя и ще умреш.

Изплашил се падишахът. Помолил везира и съветника си да му помогнат. Решили да намерят сираче – девойче, което да представят за румската принцеса.

Речено – сторено. Облекли сирачето в скъпи дрехи. Заръчали му да убие принца-змия, когато заспи след сватбата. Извикал падишахът сина си:

– Утре ще бъде твоята сватба.

Синът поставил условие:

– Длъжен си такава сватба да ми направиш, че да нахраниш всички твои бедни и нещастни поданици. За всеки от тях подарък приготви! Не направиш ли всико това – жив няма да те оставя!

От страх падишахът пропилял половината от своите съкровища. Хазната му се изпразнила наполовина.

Три дни и три нощи пирували поданиците на падишаха и всеки от тях си тръгнал със скъп подарък.

Девойката-сираче добра душа носела, съжалила момъка-змия, разказала му, какво кроят падишахът и съветниците му.

– Знам. – рекъл принцът. – Ако не ми беше казала, щях да те убия, преди да ми навредиш. Чуй сега, как ще ги надхитрим. Ще се престориш на мъртва, а аз ще заповядам на някого да те отнесе – уж за да те погребе. В колата ще има и торба с жълтици. Ще можете да се задомите и къща да си построите с бедния момък от вашето село, дето те харесва.

– Откъде знаеш за него, господарю?

– Нали съм наполовина змия, разбирам змийския език. А змиите са мъдри – всичко чуват, всичко разбират, дори и да не е изказано с думи.

Както решили, тъй и сторили. Приготвил бедният момък колата, скрил торбата с жълтиците и зачакал. На сутринта принцът змия се развикал:

– Убих измамницата! Ей ти, коларю, вземи я! Отнеси я на гробищата!

Беднякът отнесъл девойката. Принцът страховито изсъскал:

– Тате, сега ми доведи китайската принцеса! И този път сватбата ще трае седем дни и седем нощи! Всичките ти поданици трябва да пируват, да празнуват и всеки от тях с още по-скъп подарък да си тръгне от сватбата! Ако ли не – ще умреш!

Разтреперал се от страх падишахът. Нямало що да стори. Проводил съветниците си – нова девойка да търсят. Заплашил ги падишахът:

– Ако пак се провалите, живи няма да ви оставя! Преди мен ще умрете!

 

Намерили съветниците млада и красива ездачка от бедно селце в планината. Подучили я, как да убие принца-змия на седмата сватбена нощ. Но девойката харесала принца и всичко му разказала. Двамата измислили, как да надхитрят алчния падишах и злите му съветници. На разсъмване принцът-змия я отвел през таен тунел до близката гора, където я очаквал прекрасен кон, натоварен със скъпоценности, които щели да осигурят прехраната на цялото село за няколко години напред. После се завърнал в стаята си, увил чувал със слама в най-скъпия килим, понесъл го на рамо, развикал се и го хвърлил в най-дълбоката пропаст, над която се извисявали крепостните стени.

Всички придворни  го чули, всички съветници видели, как хвърлил невестата си в пропастта. Падишахът треперал от страх, когато синът му дошъл и рекъл:

– Знам, че се опитваш да ме убиеш, но нямаш смелост да го сториш със собствените си ръце. И двете девойки не бяха нито румската, нито китайската принцеса. Затова ги убих. За последен път ти прощавам. Този път наистина ще те убия със смъртоносната си змийска отрова! Ако не ми доведеш индийската принцеса, ако не ми направиш сватба, в която поданиците ти да пируват четирийсет дни и нощи. И всеки от тях ще трябва да получи скъп подарък!

Разбрал падишахът, че този път наистина трябва да изпълни желанието на сина си, ако иска да се спаси. Пратил сватове. Довели индийската принцеса. Опразнили хазната, но четирийсет дни и нощи гощавали и дарявали поданиците на падишаха.

През последната нощ, слугите на падишаха дотърчали и му разказали, че синът му се е превърнал на прекрасен момък. Вече нямало и помен от змийското му тяло.

Зарадвал се бащата, забравил за миг, че хазната е празна. На сутринта повикал сина си и го запитал:

– Сине, обясни ми, защо ми причини толкова злини? Защо направи така, че да опразня хазната, да изгубя богатствата, дето цял живот съм трупал?

– Трупал си ги, заедно със страданията и проклятията на народа ни. Ограбеното от хората, аз им го върнах. А благодарността им ме направи прекрасен.

 

Източник: 

Азербайджанские сказки. Собрал и обработал на азерб. Н. Сеидов. – Баку : Азернешр, 1977, с. 59-60. 

http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

 

 Към следващата азербайджанска приказка “Пастирът и търговецът, който управлявал пазара – 1“.