AEDVIL

Първа част на азербайджанската приказка

Пастирът и търговецът, който управлявал пазара

Някога – много, много отдавна в едно село живяла бедна старица с единствения си син – пастир. Имали си те само счупена хурка, вретено, четири кокошки и едно магаре – това било цялото им богатство.

Веднъж Пастирът рекъл на майка си:

– Трудно се живее тук. Хайде да отидем в Гянджа.

– Ех, сине, Гянджа е град на крадци и мошеници. Мигом ще ни ограбят.

Но синът настоявал:

– Ти само се съгласи. Аз ще имам грижата за всичко. Ще ги надхитря. Ще заживеем щастливо.

Помислила, помислила майката и се съгласила. Натоварил синът  счупената хурка, вретеното и четирите кокошки, качил и майка си върху гърба на магарето. Тръгнали на път. Синът вървял пеш и подкарвал магарето. Дълъг бил пътят. Грохнали от умора.

Все пак стигнали в града, настанили се в порутена колиба. Момъкът напразно търсел работа. Оказало се, че тук се живее още по-трудно.

Веднъж старицата рекла:

– Ех, сине! В родното село поне хората ни познаваха. Приятели имахме – подкрепяха ни. А тук?! Кой ще ни протегне ръка? Кой ще ни помогне? Върви на пазара, продай кокошките и купи брашно. Поне няколко дни няма да гладуваме. А после… Господ да ни е на помощ!

Взел синът кокошките и тръгнал. По пътя го срещнал търговецът, който управлявал пазара. Взел му той кокошките.

– Плати ми! – настоял пастирът.

Ударил го богаташът с юмрук в лицето и креснал:

– Ето, платих ти! Селяк! От управник пари ще иска!

Загърнал кокошките в полите на скъпия си халат и ги понесъл към къщи. Пастирът незабелязано се промъкнал след него, проследил го.

Търговецът влязъл в двора и извикал жена си, дал ѝ кокошките.

– Ах какви хубави кокошчици си донесъл! За колко ги купи?

– За една плесница. – гордо отговорил мъжът ѝ.

Пастирът, притаен до оградата, всичко чул.

– Днес в градината гости поканих. – перчел се стопанинът. – Ти, жено, се постарай добре да сготвиш кокошките. От пазара ще намеря някой плешив момък да ни прислужва.

– Няма ли да ти струва много скъпо? Плешивците са хитри… – предпазливо се обадила жената.

– Хитри са, ама аз съм по-хитър! За труда си плешивеца ще получи само остатъците от трапезата ни. Привечер ще ти го пратя. Дай му всичко необходимо, за да посрещна гостите.

След това богаташът излязъл от дома си. Пастирът всичко чул.

По залез слънце момъкът скрил косите си под парче ощавена овча кожа – на плешивец се престорил. Пристигнал пред дома на търговеца, почукал на портите. Излязла жената.

– Стопанинът ти ме изпрати. Заръча бързо да му занеса два големи и два по-малки килима, да ги застеля под чинарите в градината, че скоро гостите ще пристигнат.

Стопанката добре познавала мъжа си, знаела, че не обича да чака, а разгневи ли се – става страшно! Бързо изнесла скъпите килими, дала ги на момъка. Той ги отнесъл в порутената колиба. Майка му се изумила, запитала:

– С какви пари ги купи сине?

– С парите, които спечелих от кокошките.

След малко пастирът отново отишъл при жената на търговеца.

– Стопанинът заръча да занеса кокошките. Гостите вече пристигнаха. – рекъл той.

Засуетила се стопанката, извадила печените кокошки от фурната, върху сребърен поднос ги поставила, приготвила и копринена покривка. Дала всичко това на момъка. Той го отнесъл при майка си.

– Откъде намери за всичко това? – изумила се старицата.

– Това са кокошките, които продадох. Сега с теб добре ще си похапнем. – отговорил синът.

За пръв път те се нахранили богато, за пръв път заситили глада си.

Към втората част на азербайджанската приказка “Пастирът и търговецът, който управлявал пазара – 2“.