AEDVIL

Втора част на азербайджанската приказка

Пастирът и търговецът, който управлявал пазара

Привечер търговецът наел от пазара млад плешивец, пратил го да донесе килимите в градината.

– Стопанке, давай килимите. Гостите пристигнаха. Ще взема едновременно и печените кокошки, че да не се разкарвам пак до тук. – рекъл слугата.

Жената се разсърдила:

– Баща ти в гроба си да изгори! Решил си да се шегуваш с мен?! Та нали току-що ти дадох и килимите и кокошките, че и на сребърен поднос ги поставих и копринена покривка добавих!

– Стопанке, кълна се! Нищо от теб не съм вземал! – изплашил се слугата.

Вгледала се в лицето му жената, разбрала, че за пръв път го вижда. Досетила се, че друг момък я е измамил, развикала се:

– Бързо се върни и кажи на мъжа ми, че са ни измамили!

Дотичал плешивецът, разказал пред гостите, какво се е случило. Разотишли се те, дълго одумвали търговеца, който управлявал пазара, смели се над глупостта му. А той кипял от гняв. Досетил се, кой е скроил хитрините, кой е взел скъпите вещи. Тръгнал да го търси. Замислял грозно отмъщение. 

Дълго търсил Пастира. Стигнал до бедна колиба. Щом го видял, момъкът навлякъл дрехите на майка си, пребрадил се с кърпата ѝ, излязъл на двора, грабнал метлата. Загледал се богаташът, видял – стройна девойка, сръчно мете двора. Харесал я, запитал:

– Кои са родителите ти?

– Сираче съм. Приюти ме една старица, съжали ме.

Веднага търговецът си направил сметка, че може да извлече полза от нещастието на девойката. Предложил, да се ожени за нея.

– Че ти жена нямаш ли си? – учудила се “девойката”.

– Имам само една, но вече остаря. Аз съм търговецът, който управлява пазара. Искам да те взема за втора жена.

– Е, може и да дойда с теб, ако обещаеш да не ме обиждаш. – престорила се, че размисля “девойката”.

Повел я богаташът към къщи. На жена си нищо не казал. Завел гостенката в своята част на дома. Седнали да похапнат, чай да пият. Видяла “девойката” огромни пранги в ъгъла. Запитала:

– Защо са ти?

– Донесе ми ги ковачът. Ще окова в тях крадеца, дето днес ме орезили пред гостите ми.

– Как ще го накажеш?

– Ето така! – отговорил търговецът и надянал прангите.

“Девойката“ това и чакала. Стегнала ги здраво.

– Спри! Луда ли си? Ще ми счупиш костите!

– Потърпи! – рекъл пастирът. – Сутринта ти с юмрук ме удари в лицето. Скулата ми изпращя. Сега искам да чуя, как твоите кости пращят.  

Разбрал богаташът, каква “невеста” е довел у дома, разкрещял се.

Пастирът избягал. Преоблякъл се като лечител и тръгнал да се разхожда из пазара.

Скоро дотичала жената на търговеца. Зарадвала се, като видяла “лечителя”. Отвела го до постелята на мъжа си. А той лежал насинен, изподран и гневен.

– Излез, жено! – заповядал момъкът. – Няма да влизаш, дорде не те повикам!

Завързал стопанина за леглото. Насипал раните му със сол и лют пипер, превързал ги, излязъл от стаята и рекъл:

– Намазах раните с вълшебен мехлем. До сутринта мъжът ти ще оздравее. Но помни! Развържеш ли го преди изгрев слънце – той ще умре!

Много жълтици дала жената на лечителя. Обещала да изпълни заръките му.

Цяла нощ богаташът молил жена си, да го освободи. Виел от болка, после залаял като куче, заблеял като овен.

Пастирът натоварил на магарето килимите, копринените покривки и сребърния поднос и заедно с майка си напуснал Гянджа. Купил малко стадо.

Завърнали се в родното село. Момъкът пасял овцете, майка му шетала из къщи. Добра и работна невеста си намерил. Оженил се. Заживели мирно и щастливо.

Алчният богаташ оздравял, но станал за смях. Търговците го изгонили – вече друг управлявал пазара.

Източник:

По дорогами сказок. Сказки народов СССР. – Тбилиси : Издательство ЦК Узбекистана “Еш гвардия”, 1987, с. 102-106.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата азербайджанска приказка “Принцесата жаба – 1“.