AEDVIL

Първа част на азербайджанската приказка

Принцесата жаба

Живял някога един шах, който имал трима сина: най-големият – Вали, средният Бали, най-младият – Шах Нуриван. Ведъж той извикал при себе си своите синове и им рекъл:

– Излезте на полето, опънете лъковете, изстреляйте стрелите си! Дето падне стрелата на всеки от вас, там пращайте сватове!

Синовете му излезли в полето, опънали лъковете, изстреляли стрелите си. Стрелата на Вали, най-големия брат, паднала в двора на назира[1], на средния – Бали – в двора да везира. А стрелата на най-младия син паднала в една локва пред двореца.

Най-големият брат пратил сватове в дома на назира, средният – в дома на везира. Най-малкият син – Шах Нуриван се приближил до локвата. От там изскочила голяма зелена жаба. Тя държала в устата си стрелата на шахзаде[2]. Навел се Шах Нуриван, за да вземе стрелата си, но жабата скочила във водата. След няколко крачки пак изскочила и отново се гмурнала във водата. И пак и пак… Шахзаде напразно се мъчел да я хване и да вземе стрелата си. Върнал се в двореца и разказал на баща си, какво се е случило.

– Явно…съдбата е определила, за жаба да се ожениш. – рекъл бащата. – Трябва да се подчиниш! Нищо друго не можеш да сториш.

Шах Нуриван, послушал баща си. Отишъл до локвата, хванал жабата, внимателно я загърнал в кърпата си. Отнесъл я у дома. Поставил я на перваза на прозореца. Тръгнал през поля и долини да се скита, лошата си орис[3] да оплаква.

В това време жабата запретнала ръкави, помела стаята, измила пода, изтупала възглавниците, избърсала прозорците. Стаята заблестяла. После отишла в кухнята, сготвила вкусни гозби и ги подредила на масата. Накрая пак се превърнала на жаба и скочила на преваза на прозореца.

Като се завърнал, шахзаде не могъл да познае стаята си – чисто, уютно – като в рая. На масата ухаят вкусни гозби. Пръстите си да оближеш! Здравата си похапнал и непрестанно мислел: “Кой ли е сторил това?! За толкова кратко време!” Доспало му се. Заспал.

На сутринта – ново чудо! Меки, скъпоценни копринени килими покривали пода. На стените висели оръжия, обсипани със скъпоценни камъни. От тавана се спускали златни клетки, в които весело чирикали прекрасни птици. Погледнал и видял, че лежи на златен диван, покрит с кадифе. Презморски благоухания се носели из въздуха. Върху златен триножник бил поставен златен съд – пълен с бистра вода.

Станал шахзаде, измил се. До възглавницата му имало скъпи дрехи –   облякъл ги. Дълго се любувал на скъпоценните камъни, които украсявали кинжала му.

Огледал се Шах Нуриван, но не видял вълшебника, който е сътворил това чудо. Погледът му попаднал на голямата зелена жаба, която кротко седяла до прозореца. Отвърнал се с презрение от нея.

– Сигурно тате е приготвил всичко това, за да ме утеши… – рекъл момъкът и тръгнал към покоите на баща си.

Разказал му всичко. Шахът много се учудил. Шах Нуриван отишъл при братята си, но те още от вратата започнали да му се присмиват, че невестата му е жаба.

В това време жабата отново се превърнала на красива девойка и се разшетала. Подредила, сготвила вкусни гозби, сложила ги на масата.

Като се завърнал, Шах Нуриван много се учудил. След като си похапнал, престорил се, че пак излиза, но се скрил зад вратата, за да види, кой шета из неговата стая. 

Жабата скочила на пода и се превърнала в чудна красавица, която бързо измила съдовете, поставила свежи цветя във вазите. Шахзаде много се зарадвал, изскочил, сграбчил своята невеста, притиснал я до гърдите си.

– Аман, шахзаде! В името на Аллах, пусни ме! – извикала девойката.

– За нищо на света! Вече никога няма да избягаш от мен! Обичам те!

– Аман, шахзаде! Ако наистина ме обичаш, пусни ме!

– Ако ме изоставиш, ще умра от любов! Ти си моя невеста! Завинаги!

– Потърпи малко! Кълна се в Аллах! Твоя ще бъда, но потърпи малко.

– Обичам те повече от живота си! Остани при мен!

Шахзаде толкова много я молил, че тя го съжалила.

– Добре, – рекла тя. – но само през нощта ще бъда с теб. Длъжна съм още известно време да се крия под жабешката кожа. Опазиш ли тайната ми, после всички ще ме видят и няма да се срамуваш от мен. Но в името на Аллах, на никого не казвай за мен – нито на баща си, нито на братята си.

Шах Нуриван запазил тайната. Вечер намирал в постелята си красавицата, която озарявала стаята с красотата си и го дарявала с райско блаженство.