AEDVIL

Втора част на азербайджанската приказка

Принцесата – жаба

Веднъж шахът заповядал:

– Доведете невестите си! Искам да ги видя.

По-големите братя заръчали на жените си да се приготвят. Разтичали се слугините, надонесли червила и белила за своите господарки. Първородният шахзаде се присмивал на Шах Нуриван:

– Да видим, как ще доведеш твоята жаба в двореца!

– Квак! Квак! – дразнел го средният брат.

Прибрал се Шах Нуриван – оскърбен и умислен.

– Защо си разтревожен? Какво се е случило? – запитала го невестата му.

– Баща ми иска да те заведа в двореца. Братята ми се подиграват.

– Не тъгувай! Ще се справим. Вземи този пръстен. Иди край блатото. Три пъти извикай: “Дядо, дядо, дългобради! Излез на брега, не бой се от студа!” Щом излезе, покажи му пръстена и кажи: “Дъщеря ти моли, утре да изпратиш каретата с конете-ветрове.”

Шахзаде изпълнил заръката на своята невеста. През гъстата гора стигнал до голямото блато, дето човешки крак не бил стъпвал. Извикал:

– Дядо, дядо дългобради! Излез на брега, не бой се от студа!

От блатото се измъкнал старец с дълга брада – до коленете.

– Кой си ти, смъртни човече? Какво търсиш тук, дето човешки крак не е стъпвал?! Защо ме викаш? – запитал блатният старец.

Шахзаде показал пръстена и рекъл:

–  Дъщеря ти моли, утре да изпратиш каретата с конете-ветрове.

– Добре. Кажи ѝ, че ще пратя каретата.

Благодарил Шах Нуриван и си тръгнал, а дългобрадият старец се върнал в блатото.

В определеното време по-големите братя довели в двореца жените си, накичени със злато и скъпоценни камъни. Шахът прегърнал и целунал синовете си, похвалил красотата и накитите на невестите им. Зачакали най-малкия си брат – нетърпеливи пак да му се надсмиват. Чули – карета пристига. Погледнали и не повярвали на очите си. Чудо невиждано! Лъчезарна красавица слязла от каретата и тръгнала редом с най-малкия им брат. Красотата на неговата невеста затъмнила блясъка на златото и скъпоценните камъни. Усмивката ѝ накарала цветята в градините да разцъфнат. Гласът ѝ бил по-прекрасен от славеева песен.

Братята на Шах Нуриван онемели. Осъзнали, че техните жени не са достойни дори робини да бъдат на жена му. Въвел шахзаде невестата си в двореца, представил я на баща си. По-големите братя били готови хиляда тумана[1] да платят за миша дупка, в която да се скрият. Умирали от срам и завист.

Шахът зяпнал от почуда, като видял снаха си. Такава красавица не бил виждал. С очи, блестящи като полунощни звезди, с вежди, по-прекрасни от дъгата в небесата и устни – рози. Не можел очи да откъсне от тях. Гледал и не можел да се нагледа.

– Още два чифта очи да бих имал, пак не биха ми стигнали! – мърморел си той – На какво първо да се любувам?! На какво да се удивлявам?! На снагата ѝ  – тънка и висока като строен чинар?! На прелестната ѝ мраморна шия?! На белите като сняг ръце?! На пръстчетата ѝ, по-изящни от восъчни свещи?! На дългите черни коси, спускащи се до коленете, като птичи криле понесени от вятъра?!

Любувал се шахът на красотата ѝ, не забелязвал дори другите две невести. На трапезата ядял това, което тя ядяла, пиел това, което тя пиела.

Гледали я завистливо другите две снахи. Тихичко проклинали:

– Проклета жаба!

– Противна жаба!  

За да привлекат вниманието на шаха, започнали да ѝ подражават. Като видяла това, жената на най-малкия брат решила да ги направи за смях. Похапне ли си тя месо, костите в ръкава си крие. Ориз ли гребне, в ръкава си го изсипе. Чаша с вино към устата си ли поднесе, в ръкава си го излее.

Жените на по-големите братя същото правят.

След угощението шахът помолил снахите си да потанцуват, песни да пеят. Първа запяла най-младата. Сама песен съчинила, с такъв възхитителен глас я изпяла, че шахът бил очарован. После започнала да танцува тъй грациозно, че всички ахнали удивени. Стигнала до средата на стаята, извадила от ръкава си кост, хвърлила я и пред двореца на шаха се извисил нов, много по-голям и по-красив дворец. После изляла виното от ръкава си и пред двореца бликнали чудни мраморни фонтани, сладко ромоляла ангелската песен на бистрите струи. Накрая красавицата разпръснала ориза от ръкава си и по пода се разпръснали блестящи скъпоценни камъни – като звезди в нощното небе заблестели.

Скочили и другите две снахи, затанцували. Едната запокитила кост от ръкава си – ударила шаха право в дясното око. Другата вино разляла върху главата му. Ядосал се той, развикал се и ги прогонил.