AEDVIL

Трета част на азербайджанската приказка

Принцесата жаба

От тоя ден шахът страстно се влюбил в най-младата си снаха и непрекъснато мислел, как да погуби най-малкия си син, за да заграби прекрасната му невеста. Веднъж го извикал при себе си и му рекъл:

– Ако след три дни не ми донесеш котел, в който да може да се свари гозба за цялата ми войска, ще заповядам да те убият.

Натъжил се момъкът, завърнал се у дома.

– Какво се е случило? Защо си разтревожен? – запитала невестата му.

– Как да не се тревожа?! – отговорил Шах Нуриван. – След три дни Шахът ще заповяда да ме убият, ако не намеря котел, в който да сварят ориз за цялата му армия.

– Не се тревожи! Вземи пръстена. Иди край блатото. Три пъти извикай: “Дядо, дядо, дългобради! Излез на брега, не бой се от студа!” Щом излезе, покажи му пръстена и кажи: “Дъщеря ти моли, утре да изпратиш в двореца малкия котел на майка ѝ.

Шах Нуриван отишъл до блатото, три пъти извикал:

– Дядо, дядо дългобради! Излез на брега, не бой се от студа!

От блатото се измъкнал старец с дълга брада – до коленете.

– Кой ме вика? – запитал старецът.

– Дъщеря ти заръча утре да донесат в двореца малкия котел на майка ѝ.

– Кажи на щерка ми, че утре котелът ще бъде там. – отговорил старецът и се скрил под водата.

Завърнал се Шах Нуриван. На сутринта баща му строил цялата си армия в полето, извикал го и запитал:

– Намери ли котела?

– Ето го. – шахзаде показал котела, в който вече вряла вкусна гозба.

– Ако не успееш да нахраниш цялата ми войска, ще те накажа!

Готвачите сипали на всички, а гозбата в котела все не свършвала. Девет дни и девет нощи хранили и бедняците от цялото царство. Благодарели те и разказвали надлъж и шир за чудния котел.

Вбесен, шахът се прибрал у дома и пак ден и нощ мъдрувал: Как да погуби сина си? Как да завладее прекрасната принцеса? Накрая измислил. Извикал сина си и му рекъл:

– Ако след три дни не ми доставиш килим, на който да се разположи цялата ми армия, ще заповядам да те обезглавят.  

Шах Нуриван печален се завърнал у дома.

– Защо си тъжен?- запитала го невестата му.

– Как да не съм?! – отговорил той – Скоро ще ме обезглавят. Шахът иска да му доставя килим, на който да разположи цялата си армия.

– Не се тревожи! Лесно ще се справиш. Вземи пръстена. Иди на брега на блатото. Три пъти извикай: “Дядо, дядо, дългобради! Излез на брега, не бой се от студа!” Като се покаже, кажи му, че дъщеря му иска малкия копринен килим на майка си.

Взел момъкът пръстена. Отправил се към блатото. Три пъти извикал:

– Дядо, дядо дългобради! Излез на брега, не бой се от студа!

От блатото се измъкнал старец с дълга брада – до коленете.

– Кой ме вика? – запитал старецът.

– Дъщеря ти заръча утре да донесат в двореца малкия копринен килим на майка ѝ.

– Кажи на щерка ми, че утре той ще бъде там. – отговорил старецът и се скрил под водата.

На сутринта шахът извел цялата си армия в полето. Видял копринен килим – от хоризонт до хоризонт. Свободно се разположила цялата войска. За още две такива армии място останало.

Вбесен шахът се завърнал в двореца си и пак започнал да крои коварни планове. Само за това мислел: Как да прогони най-младия си син, та невестата му да вземе за себе си.

След известно време пак го извикал и му рекъл:

– Аз съм болен. Трябва да ми донесеш жива вода. Ако не се справиш, без глава ще останеш!

Разстроен, Шах Нуриван се прибрал у дома.

– Какво се е случило? – запитала го жена му. – Защо си тъжен?

– Шахът заповяда да ми отсекат главата, ако не му донеса жива вода.

– Лесно ще се справиш. Вземи пръстена ми. Иди на брега на блатото. Извикай стареца и поискай да ти даде вран кон. После се върни при мен и аз ще ти кажа, как да намериш жива вода.

Послушал я Шах Нуриван. Взел пръстена. Отишъл на брега. Извикал стареца. Помолил го да му даде вран кон – бърз като вятър. Яхнал жребеца, завърнал се при своята мъдра невеста.

– Препускай все направо – ден, два, на третия ден ще видиш голяма, разкошна градина, обкръжена с висока стена. Пред портите два лъва зорко бдят, пазят градината, никого не пускат. Ще ти дам два хляба. Раздели единия, дай половината на първия лъв, другата половина – на втория. Те ще те пуснат. Като влезеш, ще видиш фонтан с жива вода. Напълни стомната и без да се оглеждаш излез от градината. Като стигнеш до портите раздели и втория хляб между двата лъва. Те ще те пуснат.

Взел Шах Нуриван двата хляба и тръгнал на път.

Към четвъртата част на азербайджанската приказка “Принцесата – жаба – 4“.