Майдоун – 3

 

 

Трета част на каренската приказка “Майдоун”

Буда

Буда

Деца, вие знаете, че хората вярват в различни богове – християните – в Хритос; мюсюлманите – в Аллах. Повечето от народите в Мианмар (Бирма) са будисти. Те се прекланят пред бог на име Буда и вярват, че след смъртта си човек може да се превърне в растение, в животно или отново в човек. Те смятат, че ако извършваш добри дела, в следващото прераждане ще бъдеш много по-щастлив.

Нат

Нат

Според легендите всеки има свой дух-покровител – “нат”. Всяко селище и всяко вековно дърво имат свой нат, който помага на добрите хора. Повелителят на тези добри духове е Таджамин – най-мъдрият от тридесет и седемте най-могъщи вълшебници, които живеят високо в небесата – сред върховете на тайнствената планина – Меру.

 

Върховният нат Таджамин, възхитен от любовта и предаността на принца и Майдоун, решил да изпита тяхната вяра. Създал на пътя им широка и дълбока река. Превърнал се на лодкар. Принцът се приближил до брега и помолил лодкаря да пренесе семейството му на другия бряг.

Лодкарят рекъл:

– Аз си нямам свои деца. Ако сте съгласни да ми оставите децата си, ще ви пренеса на другия бряг.

Принцът се натъжил и отговорил:

– Ах, лодкарю, как бихме могли да ти дадем нашата плът и кръв?! Поискай всякакви съкровища, само не и любимите ни деца!

Но лодкарят настоявал на своето. Майдоун искала да види родителите си, да получи благословията им, но не можела да се раздели с децата си. Тогава принцът се помолил на Буда и рекъл на жена си:

– Децата ни са малки. В миналите си съществувания те са правили много добрини и сега имат хубава карма. Затова ще бъдат щастливи. Варвам, ще се завърнат при нас още в този живот, преди да се преродят. Нашата любов и вярност един към друг, ще ги опази. Ще издържат всички изпитания. Млади сме, ще ни се родят още много деца. Бедният лодкар вече е много стар.Няма свои деца. Няма кой да се грижи за него, когато съвсем остарее и изнемощее. Длъжни сме да пожертваме най-скъпото, което имаме – нашите деца. Така учи Буда.

Като разсъдили така, принцът и принцесата дали децата си на лодкаря и той ги пренесъл на другия бряг. После Таджамин се превърнал на орел и им показал пътя към родината на Майдаун. Принцесата тъгувала за децата си и плачела през цялото време.

 

Накрая пристигнали в столицата. Около тях се насъбрали хора, радостно ги приветствали. През тълпата се промъкнал вестоносец.

– Бащата на принцесата ви очаква в покоите си. – рекъл той и ги повел към двореца.

Придворните ги посрещнали с големи почести и ги отвели в тронната зала.

Принцът и принцесата се удивили, като видели децата си, редом с краля. Малчуганите се затичали и прегърнали родителите си.

На празничния пир присъствал и Таджамин – повелителят на добрите духове.

– Този мъж и тази жена издържаха всички изпитания. Опазиха верността и любовта си. Тяхното благородство носи щастие на родината ви!

Като изрекъл това, натът Таджамин изчезнал.

Принцът и принцесата разказали на краля всичко, което били преживели. Той ги надарил с богати дарове и те се завърнали у дома.

Живели дълго и щастливо.

 

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма.

 

Из: СКАЗКИ и мифы народов Бирмы. – Москва : Наука, 1976, с. 451-457.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.