AEDVIL

Първа част на чеченската приказка

“Черният хожа”

Един баща имал трима сина и три дъщери. Най много обичал най-малкия си син, затова по-големите синове намразили брат си. Като усетил, че наближава сетният му час, бащата заръчал:

– Омъжете сестрите си за този, който ги поиска, дори и да не е човек, а птица.

Минало много време от смъртта на бащата, но синовете не забравили, какво им заръчал той. Изпълнили заръката му – дали сестрите си на първия жених, който ги поискал. Най-голямата сестра станала невеста на гълъб, средната – на ястреб, най-малката – на сокол. 

Братята се тревожели за сестрите си – искали да ги намерят, да видят, как живеят. Оседлали конете, взели оръжието си и тръгнали на път. Малко ли пътували, много ли – не знам, но стигнали до непознат край. Видели – извисява се кула на три нива. Заповядали на най-малкия си брат:

– Влез в кулата и виж, какво има там!

Трябва да ви разкажа нещо за живота на чеченците и ингушите в древни времена. Тогава ги наричали вайнахи. Прочути били вайнахските стражеви кули – иззидани от камък, на две или дори на три нива, те се извисявали на непристъпни места. От там вайнахите бранели проходите, през които преминавали керваните със стоки от далечни земи.

В този край пристигали и много нашественици и разбойници, примамени от желание за бърза печалба, грабеж и надежда да пленят и продадат пленниците. Но намирали заслужената си гибел от стрелите и сабите на храбрите джигити.

Когато враг се зададе, на първия етаж в кулите прибирали стадата. На втория – живеели семействата на планинците. От бойниците на третия етаж изстрелвали стрелите, с които покосявали врага.

Изкачил се най-младият брат до третия етаж на кулата. Отворил вратата. Видял три девойки. Харесали го те. Най-голямата рекла:

– Ако ме поискаш, готова съм да се омъжа за теб.

– По-добре стани невеста на най-големия ми брат. Снаха ще ми станеш.

Взел момъкът и трите сестри – най-малката – за себе си, средната – за невеста на средния брат. Натоварили на конете всички богатства от кулата, поставили невестите зад себе си на седлата и тръгнали към къщи. 

По пътя срещнали Педя човек – лакът брада. Той помолил най-големия брат да го вземе със себе си и обещал, че ще се грижи за конете.

– Има кой да се грижи за конете. – рекъл най-големият брат и отминал.

И средния брат помолио джуджето. Той отговорил:

– Не ми трябваш. И без теб ще се справя.

Примолило се джуджето и на най-малкия брат. Съжалил го той и го сложил на седлото зад невестата си.

Незабелязано джуджето скочило от коня, отвличайки невестата на най-малкия брат. Като разбрал това, той се досетил, че джуджето е Черния хожа – многоглаво чудовище, което можело да се превръща на каквото си иска. Без да каже и дума на братята си, момъкът препуснал назад. Мислел си: “Ако знаех, къде да намеря това многоглаво чудовище, щях да го сразя. Но без невестата си няма да се завърна у дома.”

Дълго препускал най-малкият брат. Накрая стигнал до някакво село. Спрял до извора. Там момците оглеждали девойките, избирали си невести. Не забелязали те непознатия конник. Сред невестите, които наливали вода, видял най-голямата си сестра.

– Вай, вай! Да умре сестра ти! – извикала тя. 

Сигурно се питате: Що за поздрав е това? – В чеченските приказки така сестрата изразява своята изненада и радост. Това е нещо като фразата: “Ужасно се радвам!”, която ние използваме. “Ужасно” е дума, която означава нещо страшно, нещо лошо, но в този израз има съвсем друг смисъл, нали? 

– Откъде идеш, братко? – запитала сестрата, която се била омъжила за гълъб.

Бързо завела тя брат си у дома. Разседлала коня му, напоила го. В това време долетял гълъбът. Кацнал в стаята, на човек се превърнал, преоблякъл се и поздравил шурея си. Угостили го, разговорили се.

– Ти летиш по целия свят. Какво ново?

Къв втората част на чеченската приказка “Черният хожа – 2”.