AEDVIL

Втора част на чеченската приказка

“Черният хожа”

– Днес видях чудо – на трикракия си вълшебен кон – гулинг, Черният хожа возеше чудно красива девойка, която горчиво плачеше. Сигурно я е отвлякъл.

– Накъде се отправи многоглавото чудовище?

– Към изгряващото слънце.

Нищо повече не запитал момъкът. На сутринта благодарил за гостоприемството и препуснал по посока на изгрева.

Много ли препускал, малко ли – не знам, но накрая стигнал до непознато село. Спрял край извора. Към него се затичала сестра му, омъжена за ястреба:

– Вай, вай! Да умре сестра ти! – извикала тя.

Прегърнала го, завела го у дома. Погрижила се за коня му. В това време долетял ястребът. Приел човешки образ, преоблякъл се, поздравил госта. Поседели, похапнали, поговорили. Момъкът попитал зет си – ястреба:

– Ти летиш по целия свят. Разкажи, какво ново си видял и чул.

– Нищо особено. Вчера видях Черният хожа да препуска на трикракия си гулинг. Отвлякъл бе една девойка. Полетях след него, но не успях да го настигна.

– Накъде отиваше той?

– Към изгряващото слънце.

На сутринта момъкът благодарил за гостоприемството и препуснал към изгрева. Много ли пътувал, малко ли – не знам, но най-сетне стигнал до непознато село. Спрял край извора. Тутакси към него се спуснала сестра му – невестата на сокола.

– Вай, вай! Да умре сестра ти! – извикала тя и го отвела у дома си.

Долетял и соколът, преобразил се, преоблякъл се. Угостили го, поседели, поговорили. Най-младият брат запитал:

– Соколе, ти летиш по целия свят. Разкажи, какво ново?

– Нищо особено. Дожаля ми за девойката, дето Черният ходжа е отвлякъл. Полетях след него, но не можах да го настигна.

– Накъде отиваше той?

– Към изгряващото слънце.

На сутинта братът се сбогувал със сокола и сестра си и препуснал към изгрева. Малко ли пътувал, много ли – не знам. Стигнал до непристъпни планини. Спрял край извора, бликащ в подножието на скалите. Напоил коня си. Чул тихи стъпки, обърнал се и видял красавицата, която избрал за своя невеста.

– Вай, вай! Как се озова тук? – запитала тя.

– Побързай! Да тръгваме! – рекъл най-младият брат.

– Няма смисъл да бягаме. Никой не може да надбяга трикракия гулинг. А Черният хожа има великанска сила. Никой не може да го надвие. Ще ни догони и ще те убие. Боя се за теб.

– Не мога да те изоставя. По-добре да умра.

Поставил девойката на седлото и пришпорил коня.

В това време, изморен от дългия път, Черният хожа легнал върху едното си ухо, завил се с другото и заспал дълбоко. По цяла седмица спял той непробудно. Вълшебният му кон – трикракият гулинг можел да говори. Усетил той, че момъкът е отвел девойката. Разбил катинара на конюшнята, ударил Черния хожа с копито по ухото, събудил го.

– Какво се е случило?

– Отведоха твоята красавица.

– След като се наобядваме ли ще ги догоним или пред това?

– Ще ги догоним! И да не обядваме и да обядваме – няма да ни избягат!

Нахранили се, без да бързат. После Черният хожа взел тоягата си – дето трима великана не можели да я повдигнат, метнал се на своя вълшебен гулинг и препуснал подир бегълците. Скоро ги настигнал. С един удар убил момъка. Девойката помолила:

– Позволи ми да събера костите, да ги поставя в талса[1], да го преметна през седлото.

Разрешил Черният хожа. Конят скоро се завърнал в дома на сокола. Сестрата изплакала очите си. Завърнал се соколът, утешил я:

– Не тъгувай! Ще съживя брат ти. 

Изтръгнал соколът три пера от опашката си, потъркал костите и шуреят му оживял.

– Ей че дълго съм спал! – рекъл момъкът.

Към третата част на чеченската приказка “Черният хожа – 3”.