AEDVIL

Ингушка приказка

Джантельг и двамата му приятели се прочули с мъжеството и храбростта си. Скитали по света и търсели нови приключения. Веднъж се озовали в непознати земи, сред вековни гори и непристъпни върхове. Нямало  къде да пренощуват. Видели дълбока пещера.

– Да се спуснем! – предложил Джантельг.

– Опасно е – не се знае, какво има там. – възразили приятелите му.

– Опасно или не – спускам се! – рекъл Джантельг и тръгнал, а след него и приятелите му.

Вървели, вървели, видели – нещо просветва в далечината. А това бил Ешап[1][2] – бляскали очите му, скърцали острите му зъби.

– Какво искате? Защо сте дошли?

– Да пролеем кръвта ти. – смело пристъпил напред Джантельг.

– Няма да ви стигнат силиците. Пил съм и пак ще пия кръвта на такива като вас. – изръмжал старият ешап и отворил вратата зад себе си.

Видели приятелите шейсет и три човешки глави.

– Това са главите на джигитите, чиято кръв съм изпил. Сред тях имаше мъже много по-силни от теб и приятелите ти.

– Пошегувахме се. Къде ти – дребосъци като нас, с теб да мерят сили – дори и не сме помисляли да проливаме кръвта ти. По добре приготви ни нещо да похапнем и място – да пренощуваме.

Заколил Ешап една крава, сварил месото в казана и угостил гостите. Легнали да спят. Джантельг се преструвал, че спи, но внимателно се вслушвал. Не минало много време, чул някакъв шум. Отворил вратата, надникнал и видял – Ешап точел нож о зъба си. Страховито стърчал тоя зъб от устата му, че и още един бил щръкнал от другата страна на главата му. Като глигите на глиган, но много по-дълги и страховити били зъбите на Ешап.

Джантельг тихичко разбудил другарите си. Те замръзнали от ужас, като видели, какво прави Ешап. Погледнал той към стаята, в която били гостите му и запитал:

– Кой спи, а кой не спи?

– Аз, Джантельг, не спя.

– Защо не спиш?

– Не ми се спи. Преди да заспя мама ми приготвяше за вечеря тригодишен бик – вареше го в казан с мляко. – отговорил Джантельг.

Довел Ешап тригодишен бик от стадото си, заклал го, сварил го в чисто мляко и нахранил Джантельг. Обичал той да си похапва. Изял всичко и пак си легнал. Ешап отново започнал да точи ножа си в глигите и пак запитал:

– Кой спи, а кой не спи?

– Аз, Джантельг, не спя.

– Защо не спиш? Как да те приспя?

– Не ми се спи. Преди да заспя, мама ми вареше в големия котел млечна каша от най-чисто бяло брашно. – отговорил Джантельг.

Свари Ешап млечна каша в огромен котел, разбъркал я с огромна лопата. Силно се нагряла кашата, започнала да кипи. Ешап се бил навел над котела и бъркал кашата. Джантельг се промъкнал зад него и го блъснал в кипящия котел. Ослепял Ешап. От силните изгаряния място не можел да си намери – тичал напред-назад из пещерата и крещял.

Джантельг размахал сабята си и разсякъл човекоядеца на малки парченца. С кръвта на Ешап напръскал шейсет и трите отсечени глави – джигитите оживели.

Джантельг изпратил по живо по здраво страхливите си приятели – да си вървят у дома. Повел шейсет и тримата джигити, продължил борбата си с враговете.

Източник:

СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 462-464.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата ингушка приказка “Жатик – синът на вдовицата”.

Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.