AEDVIL

Втора част на чеченската приказка

“Злата жена и чудовището”

Завърнал се човекът у дома, заживял тихо и спокойно. Но достигнала до него вест – страшно чудовище завардило далечен аул. Никого не пуска нито да влезе, нито да излезе. И не стига това, ами и всеки ден по един човек изяжда!

“Дали това не е чудовището, дето го извадих от ямата? – То обеща да изпълни три мои желания. Ще поискам да остави хората на мира.” – помислил си човекът и веднага тръгнал на път. Скоро стигнал до аула. Гледа – лежи чудовището, огромно! Тялото си около аула извива, ръмжи, зъбите му тракат, кани се да излапа някого на закуска.

– Помниш ли, как те спасих от злата жена? Как от ямата те извадих?

– Помня.

– А как обеща три мои желания да изпълниш, помниш ли?

– И това помня.

– Е, тогава освободи хората от този аул! Не ги измъчвай!

– Добре, ще изпълня първото ти желание. Но помни! Само две ти остават. – рекло чудовището и изчезнало.

Благодарили хората на мъжа:

– Без теб всички щяхме да загинем. Поискай от нас, каквото пожелаеш! Всичко ще направим за теб!

– Нищо не ми трябва. Здрав и силен съм. С честен труд си изкарвам хляба. Имам всичко, което ми е нужно – ниви, които да разора и засея, ливади, на които да пасат стадата ми, дом, в който да живея. Виж, приятели може да ми бъдете. Колкото повече приятели има човек, толкова е по-щастлив.

Разнесла се вестта за това, че мъжът на злата жена спасил аула от чудовището. Скоро при него пристигнали хора от много далечен аул:

– Спаси ни! – помолили го те. – Голяма беда ни сполетя! Страшно чудовище изворите заварди. Няма откъде вода да вземем – нито да пием, нито да се умием, нито животните да напоим.

– Добре, ще се опитам да ви помогна.

Метнал се на коня си и тръгнал заедно с тях.  Дълго препускали,

стигнали до аула.

– Помниш ли, как те спасих от злата жена? Как от ямата те извадих?

– Помня.

– А как обеща заради мен три добри дела да сториш, помниш ли?

– Помня, как да не помня. Казвай, какво да направя за теб?

– Отключи изворите! Това ще е второто ти добро дело.

– Добре! Щом така искаш… – рекло чудовището и изчезнало.

Бликнали изворите, заструила водата, изсипали се хора и животни край реката, зарадвали се. Злато, стада, прекрасни коне му предлагали, но той отказал.

– Стига ми, че с добро ще ме помните. – рекъл и се завърнал у дома.

Не минало много време, пак дошли хора от далечен аул да молят за помощ. Страшно чудовище вилнеело в земите им – посевите тъпчело. Тръгнал с тях човекът, пак помолил чудовището да остави на мира хората. И този път то изпълнило желанието му, но изръмжало, засъскало:

– Три пъти те послушах. Четвъртия – жив ще те схрускам! Не забравяй!

Колко време се минало – не знам, но пак дошли вестоносци от далечен аул. Разказали, че чудовището децата им отвлича.

– Няма да ме послуша вече… И мен ще изяде. – рекъл човекът.

Вестоносците го замолили:

– Ако за нас не ти е жал, децата ни пожали! Спаси ги!

“Е, време е завинаги да прогоня чудовището или да загина! Веднъж се мре!” – помислил си, метнал се на коня и препуснал към далечния аул. Скоро видял чудовището – съска, ръмжи, ноктите си точи в скалите – искри хвърчат, със зъби скърца от гняв, дългата му опашка по земята се мята, камъните на пясък троши.

– Предупредих те! Четвъртият път ще те схрускам! Защо не ме послуша?! Защо пак дойде? На себе си се сърди! Ей сега ще те изям!

Засмял се човекът и рекъл:

– Ама че глупаво чудовище! Та нима аз съм дошъл да те моля за нещо?! Нищо не искам от теб. Дойдох, само за да те предупредя, че беда ще те сполети…

– Каква беда?

– Помниш ли злата жена, дето в ямата едва не те умори?

– Помня, как да не помня?!

– Е, успяла е да се измъкне от ямата, тича и навсякъде за тебе пита. Търси те и вика: “Кажете ми, къде е чудовището? Ще му видя сметката! Ще се разправя с него! Опашката му ще откъсна!” Казват, че наближава този аул, скоро ще бъде тук.

Изплашило се чудовището.

– Щом от ямата е успяла да се измъкне, щом чак до тук ме е проследила, трябва бързо да бягам, далече от тук да се скрия!

Надигнало се чудовището, завъртяло се и изчезнало. И никога повече не се завърнало. Отдъхнали си хората. Никой повече не го видял, никой не чул  нищо за него.

А злата жена? Кой знае, може и дяволите в подземното царство да е изплашила…

Мъжът на злата жена си намерил добра, тиха и трудолюбива невеста, дълго и щастливо живял, на деца, внуци и правнуци се радвал.

Из: http://www.fairy-tales.su/

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата чеченска приказка “Кукувичка”.

Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.