Великан и Сиромах – 3

 

Трета част на осетинската приказка

Великан и Сиромах

 

Изплашил се Сиромахът, но мишката пак пошепнала нещо на ухото му. Послушал я той, грабнал голямо парче сирене и сладко, сладко го излапал, отчупил – второ, после – трето и рекъл:

– Да отчупи скала може всяко дете годиначе! А ти можеш ли камък да ядеш?!

Ужасил се Великанът: “Де се е чудо и видяло, човек камъни да яде?! Май сам си навлякох беда, като го доведох в пещерата…”

 

Ударил с крак Великанът голям гранитен камък и го разпилял на малки парченца.

– Ей, планински дзигло, направи като мене!

Уплашил се още повече Сиромахът, но пак послушал мишката – излязъл пред пещерата и тупнал с крак върху голяма купчина пепел. Разлетяла се пепелта. Разкихал се Великанът. Сиромахът се провикнал:

– И малко дете може да разтроши гранитен камък, но да запали скалата като мен – никой не може!

Уплашил се Великанът, бягал и кихал, викал на помощ синовете си, но те били далече и не го чули.

 

Благодарил сиромахът на мишката, а тя му рекла:

– Бягай веднага! Докато не са довтасали синовете на Великана.

Изплашил се беднякът, разтреперал се като лист, побелели като планински сняг мустаците, брадата и косите му под калпака. Как да избяга?! Накъдето поглед стига – все отвесни скали стърчат, дълбоки пропасти се чернеят, никъде път не се вижда. Не само човек, мишка дори не би могла от тук да се измъкне.

Спомнил си Сиромахът за орловото перо. Помислил си: “Дано орелът вече да е укрепнал!” Извадил перото, хвърлил го в огъня и извикал:

– Нека орелът мигом пред мен да се яви!

И наистина – орелът долетял. В това време мишката измъкнала отнякъде вълшебен килим и натрупала върху него копринените платове, златото и среброто от пещерата. Завързал сиромахът килима със здрави ремъци, повдигнал го – сякаш перушинка носел в ръка. Такова било вълшебството на килима – всичко, поставено върху него олеквало. Седнал и Сиромахът върху килима, орелът сграбчил ремъците.

– Орльо, ще вземеш ли с нас и добрата мишка? Тя ми спаси живота!

– Ще я взема, само че да не гризе килима, докато летя!

– Цър-р! Дори уста няма да отворя! Само не ме оставяй тук!

 

Вмъкнала се мишката в пазвата на Сиромаха и притихнала. Скалният орел размахал криле. В тоя миг в пещерата се втурнал Великанът с двамата си сина. Камъни се посипали, земята затреперала. Но Скалният орел вдигнал такава вихрушка с размаха на могъщите си криле, че вятърът отнесъл Великана в планинската клисура, големия му син запратил  зад Белите планини, малкия – зад Черните. Издигнал се орелът над облаците – към синьото небе, към топлото слънчице.

Сиромахът извикал:

– Ей, планински дяволи-зли великани! Надхитри ви един обикновен, беден планинец! Дано да пукнете от злоба!

Чули великаните думите на Сиромаха. Кръвта им закипяла, като вода в казан. Очите им изскочили от гняв.  Толкова се разярили, че се пукнали от злоба.

 

А в това време орелът летял все по-далеч и по-далеч. Кацнал в планинската клисура, където някога се издигала вехтата сакля на Сиромаха.

– Да си жив и здрав, орльо! Благодаря ти! За вечни времена ще те почитам!

Затова в този край орлово гнездо никой не разваля, орел – никой не прострелва!

 

Стопанинът прибрал вълшебния килим и богатствата на великаните. Пуснал умната мишка в хамбара. Намерил брадатата коза, петела и кокошката, нахранил ги до насита с грах, напоил ги с чиста, изворна водица.

Построил си нов дом – от гранит! Хамбарите му пращели от ечемик и пшеница, делви с мляко и мед, качета със сирене и жълто масло. Сити и щастливи били Сиромахът, умната мишка, брадатата коза, петелът и кокошчицата. Всичко си имали и на другите бедняци помагали.

os_V_s_Fiagdon_1_Kurtatinska_klisura 

 

Източник:

ВЪЛШЕБНИЯТ пояс. Осетински народни приказки. – София : Изд. “Народна младеж”, 1973, с. 152-163.

Литературна обработка, изпълнение и звукозапис – М. Дюлгерова.

 

Към следващата осетинска приказка “Домбай”.

 

Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.