Ох

 

Ох и синът на сиромаха

Осетинска приказка

os_Oh_1 

Високо в планината Кавказ, там дето върховете докосват небето, живеело бедно семейство. Майката и бащата много обичали единствения си син. Момчето растяло здраво, умно и трудолюбиво. Но гладна година дошла, трошица хляб не останала на трапезата. Зачудил се бащата – “Що да стори?” Натъжила се майката, ръце закършила – “Как да спасим детето от гладна смърт?”

– Ще заведа момчето долу в полето. Дано някой да го вземе за слуга… Ако не – ще го разменя срещу жито. Така сина ни няма да умре от глад, а и ние ще оцелем.

Прегърнала майката детето си, благословила го.

os_Oh_2 

Тръгнали бащата и сина, дълго вървели, уморили се. Поседнал старецът върху една могила, въздъхнал:

– Ох!

Изведнъж от могилата изскочил човек и запитал:

– Защо ме викаш?

– Не съм те викал.

– Как да не си?! Току-що рече: Ох! Аз съм Ох!

– Извини ме, обитателю на могилата. Не съм те викал. Само въздъхнах – уморен съм…

– Откъде идеш? Накъде си се запътил?

– Гладна година настана. Опитвам се да спася поне сина си…

– Остави го за една година – да ми слугува. А може и доста да научи от мен… Сега ще ти дам малко жито, колкото да оцелеете тази зима. След една година ела отново тук. Ако познаеш сина си, ще си го вземеш и ще ти дам толкова жито, колкото могат да носят три магарета. Не го ли познаеш – тук ще остане! Завинаги ще ми робува.

“Що да сторя? – чудел се бащата – Върна ли го у дома – на гладна смърт ще го обрека. Виелицата скоро ще затрупа планината. Заедно с нея вълците ще вият и скитат край гората…” Решил старецът да остави сина си при Ох.

 

Цяла година се трудило момчето.  Гледало, слушало, разбирало и запомняло всичко. Ох бил магьосник, който можел да се превръща, в каквото си поиска. Момчето всичките му магии изучило, надминало го!

 

Дошло време старецът да прибере сина си. Доближил се до могилата на Ох. Видял едро момче, да носи вода с тежки ведра.

– Да си жив и здрав! Родителите си да радваш! И аз имам син тук – в могилата.

Не познал старецът сина си – че кой ще повярва: за година само, може ли сиромашко чедо да порасне толкова!

– Тате, аз съм! Довечера Ох ще ме покаже, заедно с друго момче, досущ като мен! Но не се страхувай, тате! Когато ни разглеждаш, аз ще се почеша по ухото. Седни край поточето, почини си и чак след това ела – да не разбере магьосникът, че сме се видели.

 

Послушал сина си старецът. Пуснал магарето да пасе. Пийнал водица от извора и едва тогава се изкачил на могилата. Ох се зарадвал много, като видял госта. Поканил го, угостил го и му рекъл:

– Много е умен синът ти. До сега не съм учил толкова съобразително и ловко момче. За година ме надмина! Нека ти е жив и здрав и да му се радваш дълги години, ако го познаеш, разбира се!

Погледнал бащата двете момчета – еднакви като две бобени зърна. Посочил старецът това, което се почесало по ухото.

– Този е синът ми!

Ядосал се Ох, но изпълнил своето обещание – пуснал ги, да си вървят с три товара пшеница.

 

Пристигнали у дома. Не можела, да се нарадва майката. Прегърнало момчето родителите си и рекло:

– Вече никога няма да гладувате!

Скоро се разчуло, че чуждестранни търговци минават през страната на гордите планинци.

– Тате, аз ще се превърна на тлъст овен. Заведи ме на поляната край пътеката, по която минават търговците. Те ще поискат да ме купят. Продай ме на добра цена. За мен не се тревожи, ще се върна здрав и читав.

Изпълнил старецът заръката на сина си, шепа жълтици получил, но сърцето му се свивало от страх: “Ще си дойде ли чедото му живо и здраво?”

Вървели търговците, пред тях – тлъстия овен. Спрели да пренощуват, огън запалили, понечили овена да заколят. А той мигом изчезнал! Тръгнали дома на стареца да търсят, намерили само малка къщурка, в която живеели бедна бабичка и сина ѝ.

 

Минали няколко седмици. Момчето пак рекло на баща си:

– Тате, аз ще се превърна на бърз кон, а ти ме закарай на пазара и ме продай. Само гледай да не ме продадеш на Ох или на някой, дето прилича на него!

Превърнал се момъкът на хубав кон – да му се ненагледаш. Старецът завел коня на пазара и веднага около него се събрал много народ. Разни богаташи почнали да се пазарят – искали непременно да купят коня. Най-настойчив бил един от тях – готов бил да плати, всякаква цена. Погледнал го бащата, заприличал му на Ох. Поискал шест пъти повече, отколкото струвал най-скъпият кон. Без дори да се замисли купувачът платил и отвел коня. Лошо предчувствие свивало сърцето на стареца, чувствал той, че момчето му е в беда.

 

И наистина – магьосникът Ох отвел коня и го карал, да работи ден и нощ. Измъчил го, станал конят кожа и кости. Но все пак успял да избяга. След него като хрътка тичал Ох. Почти го настигнал. 

Превърнал се конят на гълъб, хрътката – на орел. Долетели до някакво селище. Гълъбът влетял през прозореца на бедна къщурка, превърнал се на ябълка и паднал на пода.

Магьосникът приел образа на малко момченце, заплакал за своята ябълка. Излязла стопанката на дома, пуснала детето – ябълката си да вземе. Щом детето поднесло ябълката към устата си, тя се превърнала на игла, а момченцето – на конец, вдянат в иглата. Скочила иглата в огъня, конецът пламнал и изгорял. Иглата изскочила от огъня и се превърнала отново на момък. Завърнал се той у дома.

Заживели старците щастливо със своя син. Добра невеста му намерили, на внуци и правнуци се радвали. И никога повече гладът не ги тревожел – нито тях, нито съселяните им.

Източник: 

СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 484-487.

Литературна обработка – М. Дюлгерова.

 

Към следващата осетинска приказка “Леопард, мечка и вълк”.

 

Към индекса за бърз достъп до осетинските приказки.