AEDVIL

Първа част на каренската приказка “Чараякунта”

(Карените са народ от Бирма (Мянма, Мианмар)

Много, много отдавна, в страната Доуннвеку[1] управлявал крал на име Раякисейнта. Името на владетеля означава “могъщ като демон, силен като лъв”. Имал той седем жени, но те не му родили нито едно дете. Когато най-младата – Тадарая изведнъж забременяла, завистта покълнала в сърцата на другите кралици и дала отровни плодове. Инунма, най-старата жена на краля рекла:

– Ние нямаме деца. Ще ни се подиграват заради това. Детето, което ще роди Тадарая, ще заграби престола и ще ни прогони. Трябва да се отървем от нея, преди да роди.

Шестте жени на владетеля се наговорили – да лапнат по едно кокоше яйце и да се престорят, че страшна болест ги е сполетяла. Кралят попитал астролозите:

– Каква е тая болест? Има ли лек за нея?

– Това не е болест, а знак, че най-младата кралица ще роди дете, заради което ще загинете Вие, Ваше Величество и ще погине страната ни.

– Ами сега? Що да сторя? – изплашил се владетелят.

– И детето и майката трябва да бъдат обезглавени!

За да кажат това, астролозите получили от шестте жени на краля много, много злато и скъпоценни камъни.

Мислил кралят, мислил, но не позволил да убият най-младата му жена и нероденото ѝ дете. Заповядал да я отведат в най-гъстата гора, отвъд непроходимите планини, които се извисявали на границата на неговото царство.

– Господарю мой, аз никога не съм се разделяла с теб. По-добре да умра, вместо да бъда нещастна далеч от теб! – рекла Тадарая.

– Дано твоята вярност и любов да попречат на злата карма[2]! Но не може да останеш в царството, щом предсказанието е, че нашето дете ще донесе нещастие за цялата страна. В следващия ни живот, ако съдбата е благосклонна, може и да се съберем с теб отново.

Така кралят се опитал да утеши любимата си жена, но не можел да се противи на съдбата. Мъчно му било – не искал да се разделят, но заради добруването на своите поданици я изпратил в далечната гора.

Скоро след това шестте кралици извадили яйцата, които издували бузите им, дотичали при краля и рекли:

– О, господарю наш! Още щом Тадарая напусна кралството, изчезна нашата болест.

Кралица Тадарая стигнала до най-гъстата част на тайнствената гора. Наближило време да роди. Зачудила се тя: Какво да прави? Как да спаси и себе си и нероденото си дете? Помолила се на горските духове-вълшебници:

– Моля за Вашата закрила и помощ! Нека зверовете да ме обикнат!

Върховният повелител – Нат Таджамин чул молбата ѝ. Спуснал се в страната на хората, построил дворец насред гората и там осигурил всичко за Тадарая. Скоро тя родила син. Нат Таджамин бил там, бдял над родилката и новороденото, но Тадарая не можела да го види – той бил невидим. Младата кралица рекла:

– Сине, далеч са мъдреците, не могат да ти дадат име. Ще те нарека Чараякунта (“принцът, който живее в гората”). Ако това име ти подхожда, нека всички зверове и птици да го одобрят с виковете си.

Още рекла-неизрекла и се чул страшен шум: ръмжене, цвилене, грухтене, свирукане, грачене, а накрая се извисила песента на пойните птици.

Чараякунта растял сред горските обитатели. Те много го обичали. Разбирал езика им. Станал силен, бърз и смел. Когато пораснал, Тадарая му разказала всичко. Тогава принцът помолил майка си, да го пусне да иде в страната на своя баща.

– Сине мой, знаеш, че когато рано сутрин враната търси храна, падне в реката и намокри крилата си, тя вече не може да излети. Така и ние, заради това, че ни ненавиждат, не можем да се върнем в родния край.

– Мамо, ние сме хора, трябва да живем сред хората, а не сред горските зверове.

Към втората част на каренската приказка “Чараякунта – 2”