AEDVIL

Джаным, Джаткяр и сестра им Куара

Абхазка приказка

Четвърта част

Речено-сторено! Вървели, вървели. Неусетно се стъмнило. Запалили огън край ручея, похапнали. Легнали да си починат.

Само Лиса не спяла. Направила магия, наляла в устата на Джаным цяло езеро. На сутринта дала на единия от приятелите му нокът от предната си лапа, на втория – от задната, на третия – зъба си, на четвъртия – пръстен, на петия – гребен, на шестия – точилото, с което момците точели ножовете си, преди да тръгнат на лов.

Пошепнала нещо на всеки от тях и тръгнали пак на път. Скоро стигнали до замъка на адауы. Те го посрещнали весели, необичайно грижливи и приветливи:

   – Добре дошъл!

   – Добре ли пътува?

   – Сигурно си изморен?

   – И изпрашен.

   – През нощта захладня.

   – Ела да се постоплиш.

   – И да се изкъпеш.

Завели го в желязната баня. Затрупали я с огромна камара дебели дънери. Дървата били сухи – пламнали светкавично. Издигнали се пламъци до небесата. Разбягали се хората.

Най-младият великан протегнал огромната си ръка, но първият от приятелите на Джаным забил в дланта му нокътя от предната лапа на Лисицата. И великанът тупнал мъртъв на земята.

Вторият великан вдигнал крак – като канара – аха да ги премаже, но вторият момък подложил под стъпалото му нокътя от задната лапа на лисицата, който започнал да расте, да расте и пронизал цялото тяло на великана и набучил главата му.

Третият великан се нахвърлил срещу храбреците, но третият побратим ловко метнал пръстена, който започнал да расте, през него преминала главата ва великана, после се обвил около шията на човекоядеца и го удушил.

Четвъртият момък метнал ловко лисичия зъб, улучил великана право в сърцето. Рухнал той, та чак земята се разтресла.

Петият великан дори не разбрал, какво му се случва – петият ловец се бил покатерил на най високото дърво, за да достигне устните на човекоядеца. Докоснал ги с лисиния гребен, пронизал ги. Великанът хукнал да бяга – от ужас се хвърлил в морето и се удавил.

Шестият брат бил толкова страшен, че само въздух като си поемел, можел сто човека да изгълта наведнъж. Раззинал уста, но шестият юнак поставил на езика му точилото. Мигом великанът се вкаменил, рухнал на брега и се разсипал на пясък.

Като видял всичко това, най-големият брат изревал, сякаш не Джаным, а него го изгаряли на кладата. Втурнал се към побратимите, но Лиса го пернала с опашката си и го разсякла на две половини.

В това време Джаным зинал и залял огньовете. На мястото на желязната баня се появило прекрасно езеро. Той изплувал и се завтекъл към приятелите си.   – Живи ли сте? Ранен ли е някой?

Прегърнали се побратимите, благодарили на Лиса, сбогували се с нея и с Джаным, завърнали се в родния край.

Очаквате, че сега ще разкажа, как вдигнали голяма сватба, яли пили и се веселили… Да, ама – не! Забравяте, какво предсказа безсмъртният Елен.

Джаным искал в родната си къща да вдигне голяма сватба, а после да се завърне край езерото и да заживее с невястата си в Дома на песните, който джуджетата изградили от рибешки кости. Невястата покорно яздела след него. А и какво ли би могла да стори?! Братята ѝ великани не можели вече да ѝ помогнат…

В това време Джаткяр – братът на Джаным изгарял от завист и кроял коварен план. Издълбал дълбока яма зад прага на кухнята. Поставил остри колове на дъното. Когато пристигнали, подмамил брат си пръв да влезе и така успял да го убие. Затрупал го бързо с пръст. Утъпкал я.

Да не остане и помен от храбреца…

Прогонил сестра си Куара немила-недрага да се скита. Оженил се завистливият брат за сестрата на великаните-човекоядци, но не бил щастлив – всяка нощ със страх заспивал до нея. Мислел си: “Дали няма да ме изяде докато спя?”

Изпълнило се пророчеството – Джаным не успял да направи своя невеста красавицата, заради която похитил пеещата кожа на безсмъртния елен и лишил хората от утехата, радостта и надеждата на песните…

А какво станало с елена ли? Пораснала ли му е нова кожа? Къде е сега? Още ли е безсмъртен?

О, това е друга история! Още по-интересна!

Може би някога ще я чуете или прочетете…

Източник:

Абхазские сказки. (Библиотека востоковедения) – Москва : Наука, 1975, -472 с.

с.   79-87. – Джаным, Джаткяр и их сестра Куара

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

Към следващата абхазка приказка за вълшебства и подвизи: “Пастирът”.