AEDVIL

Втора част на каренската “Приказка за лентяя, вълшебната книга и скрития град”

Момъкът попитал девойката:

– Къде се намира този остров?

– Ако корабът плува право да запад, след три дни ще стигнете. Още отдалече ще забележиш огромен банян. На върха на баняна спи Билу. Под главата му е чудесната книга. Той спи цял ден, а щом се стъмни, отваря книгата и се наслаждава на всичките ѝ съкровища. Затова трябва да вземете книгата през деня, докато Билу спи. Като я измъкнете, положи нещо под главата му и по-бързо бягайте надалеч от него. Ако Билу те подгони, той ще направи земята непроходима – пропасти и скали ще се изпречат пред теб, за да не успееш да избягаш, но ти излей течността от това шишенце. Пред теб ще се ширне гладък път, зад теб земята ще се пропука и там ще потече широка и дълбока река. Тогава Билу няма да може повече да те преследва.

Лентяят благодарил на девойката и ѝ обещал да я вземе със себе си.

Върнал се на кораба и отплувал. Както му казала девойката, на третия ден видели остров, на който се извисявал банян – като планина!

Лентяят заповядал да закотвят кораба близо до острова и се доближил с лодка до брега. Изчакал да стане пладне и повел хората си към Баняна. Показал им къде да се скрият, а сам внимателно се покатерил на дървото. На самия връх видял Билу, който спял дълбоко.

Лентяят измъкнал изпод главата на Билу вълшебната книга, а на нейно място подпъхнал празната чанта, която бил понесъл специално за това. След това бързо се спуснал от дървото. Всички хукнали към лодките, но не успели да дотичат – Билу се събудил и се втурнал подире им.

Направил магия и земята станала непроходима. Тогава Лентяят излял течността от шишенцето, което му дала девойката. Всичко станало тъй, както тя предрекла. Билу не можел повече да преследва хората. Качили се те на кораба и поели към къщи. Преди това обаче се отбили на острова на морската вещица, за да вземат девойката и вълшебната тояжка.

На кораба се намирал и главният министър на краля. Той знаел, че който намери и донесе в двореца вълшебната книга – ще стане наследник на престола. Завидял на Лентяя, който като на шега се справил с всички препятствия. Намислил да го погуби. През нощта хванал Лентяя, с няколко свои хора го хвърлил в морето.

Шумът от вълните заглушил вика му – никой не го чул. Лентяят започнал да потъва. Но за щастие си спомнил за рибата и крокодила, които бил спасил. Извикал ги на помощ. Загубил съзнание.

Рибата Пампа и крокодилът чули вика му и доплували до него. Крокодилът го понесъл на гърба си и го положил на една пясъчна плитчина. Разгледал го внимателно и разбрал, че вече е мъртъв. Тогава крокодилът казал на рибата:

– Чух, че дълбоко под водата има два големи камъка. От време навреме те се сблъскват и между тях проблясва искра. Ако вземеш вода от там и опръскаш с нея мъртвия – веднага ще оживее. Ти, Сребърна приятелко, плуваш много бързо. Иди да донесеш от тази искрометна жива вода.

Рибата се съгласила. Доплувала до камъните и зачакала. На пладне видяла, че камъните се ударили един в друг, между тях пламнала искра. Рибата се плъзнала между камъните, поела в устата си водата, заедно с искрата и се втурнала обратно между камъните, но те вече се насочвали един към друг и при новия сблъсък защипали опашката ѝ. Едва жива от болка рибата Пампа изплувала на повърхността.

Оттогава всички риби от този вид имат на опашната си перка такова червено петно.

Рибата напръскала Лентяя с жива вода, а крокодилът го отнесъл на сушата.

Когато Лентяят се върнал в родния край, разбрал, че наградата за чудесната книга получил коварният министър, а девойката отново лежала като мъртва в двореца. Царят бил много отчаян, защото се оказало, че това е неговата дъщеря, отвлечена преди много години от морската вещица. И тъкмо се зарадвал, че я е намерил, щом решил да я даде за жена на главния министър – магията отново се върнала. Никой не знаел, как да оживи принцесата. Бащата обещал несметни богатства на този, който върне живота на принцесата.

Лентяят се завърнал в къщи. Помнел той майка си като грохнала старица, а срещу него се втурнала да го посрещне млада и пъргава жена.

– Добре дошъл сине, рекла му тя – Вземи своята вълшебна тояжка. С нея принцесата ме подмлади. Разказа ми, как си я спасил от морската вещица и си я докоснал с белия край на тояжката. Докосна ме и мен. Върна ми здравето и младостта. Когато баща ѝ реши да я омъжи за главния си съветник, тя ме помоли да я докосна с черния край на тояжката и да ти разкажа всичо като се върнеш.
Взел Лентяят тояжката, отишъл в двореца, съживил принцесата. Разказали на царя, какво се е случило. Заповядал той на палача да накаже главния министър, а Лентяя направил свой зет и наследник.
Живели те щастливо, а когато остарели, отворил Лентяят вълшебната книга и целият град изчезнал – пренесъл се във вълшебния свят на вечната младост.

В Бирма хората вярват, че само най-добродетелните, ако погледнат от най-високия връх на планината Мулавей – в южната част на Бирма, могат да видят този вълшебен “Скрит град” – на бирмански – Доунтхаяу.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 409-412.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

Бирма (Мианмар)
Храмов комплекс Шведагон

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма.