Морският кон – 2

 

 

Втора част на аварската приказка

“Морският кон- 2”

Скрил перото в шапката си и продължил да препуска. Спрял да си почине пред стените на някакъв град. Конят си похапвал тревица, а момъкът се завил с кожуха си и заспал.


Видели светлината жителите на града. Под крепостните стени, посред нощ, станало светло като през деня. Изплашили се всички. Ханът пратил стотина войни на разузнаване. Излезли те дебнешком, видели, че светлината идва изпод шапката на спящ джигит. Събудили го. Отвели го при хана.

   – Кой си ти? Откъде идеш?

   – Обикновен човек съм. Пътешествам по света.

   – Защо посред нощ става светло край теб?

   – А, перото свети. Намерих го на пътя. 

Много му се приискало на хана да има такава птица. Развикал се:

   – Кълна се в майчиното си мляко, че ако не ми донесеш птица, с такива необикновени пера, ще заповядам да ти отсекат главата!

Наложило се джигитът да тръгне – птицата със сияйните пера да дири. Завърнал се край езерото, където морският кон обичал да се къпе. В това време три гълъбици – дъщерите на морския цар оставили на брега перата си и влезли да се къпят.

Момъкът грабнал перата на най-малката и, както го посъветвал морският кон, ги върнал – едва след като тя се съгласила да тръгне с него. Сбогувала се девойката със сестрите си, помолила, да ѝ донесат кедровото сандъче. Скоро едната гълъбица се върнала, спуснала го в ръцете на сестра си и отлетяла.

Морският кон отвел джигита и девойката до двореца. Като видял красавицата, ханът облещил очи, развикал се:

   – Още днес сватба ще вдигнем!

   – Ако искаш да се ожениш за мен, върни младостта си! Заповядай да изровят дълбока яма, напълни я с мляко от рижи крави, изкъпи се и ще се подмладиш.

   – В ханството ми няма такива крави. – разсърдил се владетелят.

   – Вземи моята кърпичка. Прати някого в планината. Нека да размаха кърпата, кравите сами ще дойдат, ямата с мляко ще напълнят.

Речено-сторено!

   – Скачай! – викали всички, но ханът треперел от страх.

Девойката повела към ямата най-старите и болни хора от ханството – сляп старец и глуха бабичка. Потопила ги в млякото. Като ги изтеглила от ямата – чудо невидяно! Подмладили се, разхубавили се.


И ханът се престрашил – скочил, но нали бил дебел и отрупан със златни накити – потънал. Казват, че земята се продънила и ханът все потъва и още до дъното не е стигнал.

А джигитът взел девойката и препуснал обратно към родния дом.
Скоро стигнал до града, в който най-големият му брат, облечен в дрипави дрехи, прислужвал на хлебаря. Платил дълговете му най-малкият брат, купил му кон и нови дрехи и тръгнали средния брат да търсят. Намерили го в съседния град – слугувал на месаря. Платил и неговите дългове момъкът, купил му кон и дрехи. Отправили се към къщи тримата братя и девойката.

Завистта мира не давала на по-големите братя – решили да погубят храбрия джигит. Като превалили най-високите върхове, спрели да си починат. Заспал най-малкият брат. Тогава те го хвърлили в най-дълбоката пропаст. Но морския кон не могли да удържат – умен и силен бил той – успял да избяга. Заключили девойката в една висока кула и се върнали при баща си.

После коварните братя се явили пред пачах и рекли:

   – Тате, обиколихме целия свят, но не открихме морския кон.

   – Никакъв кон не ми трябва! Кажете, къде е най-малкият ми син?

   – Тръгна по най-опасния път.

   – Не можахме да го спрем.

Започнали да се оправдават братята, но баща им чувствал, че не казват истината. Усещал – беда е сполетяла най-малкия му син. Посърнал, поболял се от мъка пачах.

А братята напразно се опитвали да накарат пленницата, да се омъжи за единия от тях. Морският кон незабелязано се приближил до кулата, където била затворена девойката.

   – Къде е моят жених?

   – Жив е! – успокоил я конят. – Но сам не може да излезе от пропастта.

   – Как да му помогна?

   – Отрежи косите си. Изплети въже. Направи примка. Метни я на шията ми.

Послушала го девойката. Стигнал конят до пропастта, спуснал въжето, изтеглил джигита, препуснал обратно. Видели го коварните братя, хукнали – единият на изток, другият – на запад. Казват, че още не могат да спрат.

А в двореца на пачах вдигнали голяма сватба. Дълго пирували, но всяко пиршество край има, а това е краят на нашата приказка.

 

 

Източник: http://www.nskazki.nm.ru/avar.html

 

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова

 

 

Към следващата аварска приказка “Мъст” (“Девойката и нартите”).