Мъст
Мъст (Девойката и нартите)
Аварска народна приказка
Много, много отдавна живял известен бахарчи – храбър дагестански воин. Славата за подвизите му се разнесла далеч зад пределите на страната.
Но ето, че в града започнали да изчезват един след друг най-смелите джигити. Никакви следи не оставали, изчезвали смелчаците като дим.
Разтревожили се юнаците – всеки очаквал, той да е следващият. Тревога свивала сърцето на Бахарчи, въпреки, че неведнъж бил доказал, колко е смел.
Веднъж, късно през нощта, някой почукал на портата на дома му, раздал се глас: “Излез!” Понечил Бахарчи да излезе, но жена му рекла:
– Облечи се! Приготви оръжията си! Джигитът трябва винаги да е в пълна бойна готовност. А аз ще оседлая коня ти.
Когато всичко било готово, отворили вратата. Видели конник, който направил знак – да го последва. Бахарчи мълчаливо се подчинил.
Дълго препускали. Когато стигнали до някакъв замък, непознатият воин казал:
– Пази конете и ме чакай.
Бахарчи мълчаливо хванал юздите. Непознатият прескочил стената и изчезнал.
Скоро от двореца се чули ужасни викове и звън на саби. Конете се втурнали на различни страни. Бахарчи разранил ръцете си, стискайки юздите, но успял да удържи изплашените коне. Щом зад стената битката утихнала, непознатият се завърнал, изтрил сабята си, метнал се на седлото.
– Единият е готов. – замислено рекъл и пришпорил коня си.
Бахарчи препуснал след него, без дума да продума.
Още два пъти непознатият прескачал през крепостните стени, после се разнасяли страшни викове и звън на саби. Излязъл от третия замък, олюлял се, трудно се метнал на седлото.
– Свърши се. – рекъл и поел обратно.
На разсъмване стигнали до прясно изровен гроб. До него – четири надгробни плочи. Непознатият тежко се смъкнал от коня, свалил шапката си, дълги златисти коси се разпилели по плещите му.
– Та това е девойка! – възкликнал изуменият бахарчи.
– Чуй моята история! Доскоро живеех щастливо с моите трима братя – прочути джигити – ловки стрелци и ездачи – като теб.
В нощта преди сватбата ми, трима нарти подло ни нападнаха и убиха жениха ми и моите трима братя.
Няколко пъти нартите бяха пращали сватове – отказах им. Исках да им отмъстя, но не можех да намеря достоен помощник.
Уж много славни джигити има, но нито един не бе достоен – едни излизаха без оръжие, други по бельо… Призрачна бе славата им, не можех да разчитам на помощта им.
Преди да те срещна, мислех, че вече не са останали истински джигити. Само ти се изправи пред мен готов за път. Не знам твоя ли е заслугата или на предвидливата ти жена.
В последния замък челядта на най-младия нарт ме рани. Смъртоносна е раната ми. Моля те, погреби ме в този гроб – редом до братята ми.
– Не! Ще живееш! Сестра ще ми бъдеш! Ще извикам най-добрите лекари, ще те спасят!
– Даже и да не бях ранена, пак щях да умра от мъка. Защо ми е да живея, щом най-скъпите ми хора са мъртви! – рекла девойката-воин и паднала мъртва на земята.
Източник: http://nskazki.nm.ru/avar.html
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова
Към следващата аварска приказка “Отмъстител” (Крадците на ханското съкровище).