AEDVIL

Втора част на ингушката приказка

“Храбрият Пахтат”

Искал конят да стъпче Пахтат, но момъкът не се изплашил – докоснал звездата на челото му и жребецът коленичил. Момъкът мигом го оседлал. Когато все пак опитал да изтръгне юздите и да избяга, Пахтат го яхнал и му рекъл:

– Издигни се до небето, спусни се на земята! От днес нататък аз ще съм твой стопанин.

Конят престанал да се съпротивлява. Извел го Пахтат от подземието, дето бил затънал до кръста в оборска тор, изкъпал го, нахранил го, приготвил се за дълъг път. На старците никак не им се искало да го пуснат – страхували се, че Вампалът ще погуби и него. Затова затворили портите.

– Ако успееш да прескочиш високите и здрави стени на нашия двор, само тогава ще повярвам, че можеш да управляваш коня. – рекъл старецът.

Пахтат пришпорил жребеца. Като птица полетял той – високо над каменните зидове. Замахнал с камшик – железните порти от пантите изтръгнал и отново на мястото им ги върнал.

– Не се тревожете! Жив и здрав ще се завърна! Заедно с брат си! – провикнал се Пахтат, прескочил близкия хълм и изчезнал зад него.

Конят планини прескачал, през гъсти гори път проправял, течението на реки обръщал.

След ден Пахтат срещнал конник. От потта що се стичала от коня и конника езера се леели, от парата, струяща от ноздрите им – мъгла се стелела. Страховит бил конникът. На челото му слънце сияело.

– Ассалам-алейкум! – поздравил го Пахтат.

– Ва алейкум-салам! Извини ме, не мога да се бавя. Чух, че днес е тръгнал на път Пахтат, роденият от кобила. Искам да се побратимя с него. Страхувам се да не се разминем. Затова бързам, извини ме! – извикал конникът със слънце на челото и препуснал.

– Аз съм Пахтат. И аз искам да се побратимим.

Върнал се ездачът и рекъл:

– Аз съм синът на Слънцето. Верни приятели ще бъдем. Кажи, накъде си се запътил?

– Врагът на баща ми – Вампалът откраднал моя брат. Научих, че пасе овцете му. Искам да убия Вампала и да освободя брат си.

– Няма да се справиш. Никой не може да победи Вампала. Не отивай! Живота си не погубвай!

– Нека първо да стигна до земите на Вампала. Тогава ще реша, какво да правя. Няма да оставя брат си в беда.

– Е, тогава, върви! Но ако ти потрябва помощ, как ще разбера за това?

Роденият от кобила Пахтат му подал един куршум и рекъл:

– Когато от куршума бликне кръв, знай – нужна ми е помощта ти.

Сбогували се. Синът на Слънцето взел куршума и всеки от тях продължил по пътя си.

На втория ден Пахтат срещнал конник с полумесец на челото. Сияние озарявало лицето му, искри излитали от диханието на коня му. От потта на коня и конника езера се леели, парата от ноздрите им, като мъгла се стелела.

– Ассалам-алейкум! – рекъл Пахтат. – Накъде си се запътил?

– Ва алейкум-салам! Извини ме, че не мога да се спра – да се разговорим. Чух, че Пахтат, роденият от кобила е тръгнал на път. Искам да се побратимя с него. Затова бързам. – рекъл конникът с полумесец на челото и препуснал.

– Пахтат съм аз и съм съгласен да се побратимим.

Като чул това, ездачът с полумесец на челото се завърнал и рекъл:

– Аз съм синът на Месеца. А ти накъде си се забързал.

– Вампалът – враг на баща ми, отвлякъл моя брат. Сега, казват, бил негов пастир. Искам да спася брат си. Ще убия Вампала.

– Още никой не е успявал да победи вампала. Няма да успееш и ти. Няма да можеш да освободиш брат си. Напразно ще загинеш… По-добре се върни.

– Не! Непременно ще върна брат си. Няма да се успокоя, докато не убия Вампала, колкото и да е силен.

– Е, няма що! Върви, щом си решил. Но ако се нуждаеш от помощ, как ще разбера?

Подал му Пахтат куршум и рекъл:

– Когато от този куршум бликне кръв, значи аз се нуждая от помощта ти.

Сбогували се. Синът на Месеца взел куршума и си тръгнал.

На третия ден роденият от кобила Пахтат срещнал ездач със звезда на челото. Очите на коня му мятали искри, тънките му нозе потъвали до колене в земята, от потта му морета се образували, облаци – от парата бликаща от ноздрите му.

-Ассалам-алейкум! – приветствал го Пахтат.

– Ва алейкум-салам! Извини ме, млади човече, не мога да спра. Разбрах, че роденият от кобила Пахтат е излязъл от дома си. Искам да го срещна и да се сприятеля с него.

– Пахтат, роденият от кобила, когото търсиш, съм аз. Готов съм да се побратимя с теб.

Конникът обърнал коня си и рекъл:

– Аз съм син на Звездата-Вечерница. Нека станем верни приятели и млечни братя. Накъде си се запътил?

– Врагът на баща ми – Вампалът, откраднал брат ми, който сега е пастир при него. Искам да убия Вампала и да върна брат си.

– Откажи се. Трудно ще бъде, да се сражаваш с Вампала. Но, ако тъй си решил, върви! – казал синът на Звездата-Вечерница. – Ако ти потрябва помощ, как ще узная за това?

Протегнал Пахтат ръка, дал му един куршум:

– Когато от този куршум бликне кръв, знай, че се нуждая от помощта ти.

Синът на Звездата-Зорница взел куршума, сбогувал се с Пахтат и си тръгнал.

Дълго пътувал Пахтат, стигнал до кръстопът на девет пътя. Там седял Бийдолг-Бяре[1]. Около него се били разпилели листа – той предсказвал съдбата на преминаващите пътници.

– Защо седиш тук, Бийдолг-Бяре?

– По датата на раждане предсказвам съдбата всекиму.

– Да загубиш баща си, Бийдолг-Бяре, ако не ми покажеш, кой е най-опасният от тези пътища!

– Безсмислено ще погубиш живота си! Ще ти отговоря, не искам да загубя баща си. Ето, този е най-опасният път. – посочил Бийдолг-Бяре един от деветте пътя. – Никой натам не отива, а отиде ли – не се връща. Няма да победиш Вампала. Виждаш ли трите хълма, там в далечината? Издигна ги Вампалът от телата на избитите юнаци. Не пропуска той човек през земите му да премине, птица да прелети. Този Вампал е малкият брат на оня, дето е отвлякъл брат ти Махтат.

Към третата част на ингушката приказка “Храбрият Пахтат-3”