AEDVIL

Трета част на ингушката приказка “Храбрият Пахтат”

Отправил се Пахтат по пътя, по който никой не вървял, а който тръгвал по него, никога не се завръщал. Скоро видял – насреща му Вампалът върви, на рамо огромно дърво носи, дето шестотин и трийсет юнаци, не биха могли да го повдигнат. Забелязал Вампалът момъка, разгневил се. В небето се издигал, върху земята се спускал – горял от желание да убие този, който в царството му е навлязъл. От виковете на Вампала земята треперела:

– Как си се озовал в моя край? Тук даже птица не прелита, вълк не смее да премине. Да не ти е омръзнал животът?!

– В сърцето ти, Вампале, злоба кипи, че някой се е осмелил в земите ти на пристъпи – там, дето птица не пее и дори най-свирепият звяр не смее да живее. Как ще се сражаваме? С лъкове? В ръкопашен бой?

– Аз се бия само в ръкопашен бой. Ще те победя! – изръмжял Вампалът. – Божието златно слънце е на моя страна![1]

– Никога няма да победиш! Вампал-страхливец си ти! Зъл и жесток! Мястото ти е в калта! Ще те победя! Ще докажа, че божието златно слънце е на моя страна! – извикал Пахтат, роденият от кобила, сграбчил Вампала и до пояса го забил в земята.

Трудно се измъкнал Великанът от земята. Продължили да се бият.

– Ще те сразя! – изръмжал Вампалът. – Божието златно слънце е на моя страна!

– Върни се в калта, откъдето си се пръкнал[2]! – извикал Пахтат, роденият от кобила. – Ще те победя, за да не измъчваш повече хората! Тогава божието златно слънце най-сетне ще дари с радост тези земи!

Пахтат метнал Великана високо в небесата, а после го тръшнал на земята със сила нечувана и невидяна – забил го до шията в скалите. Не можел Вампалът да помръдне нито ръка, нито крак. Само главата му стърчала на повърхността. Замахнал Пахтат с меча си, отсякъл я. Търкулила се тя в долината, спряла се до трите бели хълма, образувани от телата на хората, избити от Вампала. Образувал се нов – черен хълм. Разсякъл Пахтат тялото на Вампала – още два черни хълма се издигнали до кулата на Вампала.

А там – в непристъпната кула живеела отвлечената Тани Гук – най-красивата девойка на света. Три години Вампалът я уговарял да му стане жена. Много смелчаци се опитали да я освободят. От телата им Вампалът издигнал трите бели хълма.

Девойката седяла на прозореца. Щом видяла Пахтат, влюбила се. От пръв поглед и той я обикнал.  

– Бог да ти е на помощ! – извикала девойката. – Напразно си дошъл! Напразно живота си рискуваш! Бягай! Спасявай се! Вампалът ей сега ще дойде. Тези три бели хълма от костите на храбреци са издигнати – юнаци, дето Вампалът е убил.

– Не се бой, девойко, по-прекрасна от слънцето! Огледай се! Какво виждаш?

– Виждам още три черни хълма. Не мога да позволя, още смелчаци да бъдат убити заради мен! По-добре да умра!

Девойката искала да се хвърли от върха на кулата.

– Не погубвай живота си! Не бързай! Тези три хълма издигнах от тялото на Вампала.

Зарадвана, Тани Гук излязла от кулата, нагостила Пахтат, родения от кобила, с ласкави думи и вкусна храна.

– Ако искаш, ще ти стана невеста. – рекла красавицата.

Заживели щастливо в кулата на Вампала  – съградена от злато и сребро, с перли украсена.

Пахтат всеки ден ходел на лов. Но вампалите били трима! Пахтат убил най-младия вампал. Вторият – тоя, що отквлякъл Махтат, мечтаел да отнеме от брат си прекрасната Тани Гук. Достигнала до него вестта, че Пахтат е убил най-младия му брат. Знаел, че в честен бой не ще го срази. Затова потърсил най-злата вещица-гамсельг[3]. Отишъл той при нея, рекъл:

– Убий Пахтат и ми доведи Тани Гук. Успееш ли – цял живот няма да имаш никакви грижи. На пухени постелки ще спиш, в коприна ще се обличаш. Ще си похапваш вкусни гозби – мазни и сладки.

Съгласила се Гамсельг. Облякла се в дрипави дрехи, престорила се на бедна просякиня и отишла при Тани Гук, когато знаела, че е сама.

Както всеки ден Пахтат отишъл на лов. Като видяла немощната старица, Тани Гук я покани у дома, нагостила я.

– Сиротна е жена, която щерка си няма… Майка без щерка – още повече…

– Остани при нас. – поканила я Тани Гук.

– Ще живеем като майка и дъщеря. – зарадвала се Гамсельг – Нека Пахтат да не ходи на лов в непознати места. Може да го убият. – уж се тревожела тя.

Завърнал се Пахтат с добър улов – елен.  Както я съветвала старицата, Тани Гук му рекла:

– Не ходи на лов в тези опасни планини. Тук не те познават. Може някой да те убие.

– Не е толкова лесно да бъда убит, защото душата ми не живее в моето тяло. – засмял се Пахтат.

– Къде е душата ти?

– Душата ми е в оня стълб, насред двора. – пошегувал се момъкът.

Към четвъртата част на ингушката приказка “Храбрият Пахтат-4”