Пахтат – 4

 

Четвърта част на ингушката приказка

“Храбрият Пахтат”

 

 

На следващия ден отново тръгнал на лов. Тани Гук всичко разказала на Гамсельг. Вещицата знаела, че душата на Пахтат не е там, но почистила стълба, намазала го с масло, излъскала го тъй, че заблестял.

Като се завърнал, Пахтат видял това, усмихнал се и казал, че душата му е в крака на стола. Щом на другия ден отишъл на лов, Гамсельг почистила крака на стола, смазала го, лъснала го – заблестял и той.

 

Като се завърнал, Пахтат решил да довери на жена си тайната:

– В черепа ми има кутийка, в нея – три птичета. Може да умра, само ако те бъдат убити.

Гамсельг всичко чула. Когато младите заспали, тихичко влязла при тях, извадила кутийката с птичетата и ги хвърлила в морето. Пахтат мигом престанал да диша. На сутринта Тани Гук дълго плакала за Пахтат, положила го на мека постеля, завила го с кожената наметка – бурка. Поставила на кутрето му своя пръстен.

 

Гамсельг с магиите си извикала втория брат – вампал и той отвлякъл красивата невеста на мъртвия Пахтат.

 

Още щом Пахтат издъхнал, побратимите му видели кръв да блика от куршумите, дето той им ги оставил. Веднага тръгнали на път.  Две и половина години го търсили синовете на Слънцето, Месеца и Звездата-Вечерница. Намерили го, но не успели да го съживят.

 

Къде ли не търсили лек! Синът на Слънцето пребродил навсякъде, де слънчев лъч прониква. Синът на Звездата – Вечерница бродел между звездите. Синът на Месеца се спускал там, където лунните лъчи се гмуркат. Никъде лек за Пахтат не намерили.

Най-сетне видели рибка, която се криела сред най-потайните морски глъбини. Извикали побратимите всички риби на помощ. Довели рибката. Накарали я да им даде кутийката. Вътре намерили две задушени птичета и едно, което едва дишало. Погрижили се за него и когато се съвзело, поставили го отново в кутийката, върнали я в черепа на момъка, роден от кобила.

 

Дълбоко въздъхнал Пахтат:

– Ей, че дълго съм спал!

– Да, можеше и никога да не се събудиш! – рекъл синът на Месеца.

– Подлата вещица – Гамсельг откраднала кутийката, хвърлила я в морето.  – добавил синът на Слънцето.

– Две от птичетата са загинали. – въздъхнал синът на Звездата Вечерница.

– Вампалът, дето бе отвлякъл брат ти Махтат, иска да се ожени за Тани Гук. Тя отказала. Докато е жива щяла да те жалее. Вампалът приел да чака само три години – докато трае траурът.  Утре ще принудят жена ти, силом невеста да му стане.

 

Скочил Пахтат, метнал се на коня. Препуснали побратимите след него. Скоро стигнали до стадо от петстотин овце. Пастирът – слаб и бледен, ту плачел, ту се смеел. Пахтат спрял до него и запитал:

– Кой си ти? Защо плачеш, като се приближаваш до овцете, а се смееш, когато поглеждаш кожената си торба?

– Аз съм Махтат, роденият от крава. Вампалът ме открадна и ето – паса овцете му. Хвали се, че е убил по-малкия ми брат – Пахтат, когото аз дори и не съм виждал. Отвлякъл е невестата му – Тани Гук и днес насила ще я накара да се омъжи за него.

Докато гозбите врат, слугите пяната от шейсет и три казана ще обират, върху мен ще я разпръскват. Затова плача. 

Погледна ли кожената торба, сещам се, че за пръв път от толкова много години с храна ще я напълнят – ще мога най-сетне да ям до насита. Затова се смея.

– Бедни братко, колко много си препатил! Не бой се! Ще отмъстя за теб! Аз съм Пахтат – роденият от кобила. Аз съм брат ти.

Прегърнали се братята.

– Трябва да побързаме – часът на сватбата наближава. Тани Гук е решила да се самоубие, за да не стане жена на Вампала. – извикал Махтат.

Свалил Пахтат пръстена, заръчал на брат си да го предаде на невестата му, за да знае тя, че е жив и ще я спаси.

Тръгнал Махтат – върви през двора на Вампала, слугите го пръскат с вряща пяна от шейсет и трите котела с гозби за сватбата. Мълчи и търпи бедният пастир. Знае – скоро, скоро Пахтат ще отмъсти!

Без дума да продума Махтат стигнал до Тани Гук, незабелязано подал пръстена. Разбрала тя – мъжът ѝ е жив. Хвърлила траура, засмяла се, затанцувала.

Като научили за това, Гамсельг и Вампалът много се зарадвали. Та нали три години не могли да я накарат да свали траура и думица да издума.

 

Към петата част на ингушката приказка “Храбрият Пахтат – 5”.