Братя – 2

 

 

Втора част на каренската приказка “Златният и Сребърният принц”

 

А в това време в една далечна страна живеел крал – стар и немощен. Той имал само една дъщеря и много се безпокоял за това, кой ще управлява държавата, когато умре. Придворните му го посъветвали да устрои празник за избиране на жених, който да бъде достоен да управлява царството. Поканили всички принцове. Узнал за празника и Сребърния брат и също пристигнал в двореца.

Дъщерята на владетеля стояла в кулата на двореца. Долу се тълпели крале, стари и млади принцове, богаташи, а и някои отчаяни глави – бедняци, които искали да си изпитат късмета. Те подхвърляли нагоре цветни гирлянди, а девойката ги ловяла.

Когато дошло времето, определено от мъдреците, девойката решително хвърлила венчето си долу в тълпата от женихи. Върху когото падне – на него му е съдено да стане царски зет. Венчето мигом се озовало на шията на Сребърния момък, който бил изменил своята външност. Тълпата се разкрещяла – чували се викове на удивление и възторг.
Само владетелят и придворните били недоволни. Щом венецът паднал върху скитник без род и родина – значи трябва да му дадат принцесата за жена. Искало им се да го прогонят през девет земи в десета, но се страхували, че над страната ще се изсипят нещастия, ако кралят не изпълни дадената дума.

В това време Златният брат се промъквал през гъсти гори. “Не е хубаво хората да видят златната ми ръка.” – помислил си той и променил вида си. Убил един елен, измацал се с кръвта му, надянал главата на елена, а кожата увил около тялото си. Така вървял много дни. Веднъж уморен от дългия път седнал да си почине под един банян и заспал.

Според приказките и легендите в Бирма имало такъв обичай – да се пуска вълшебна колесница, която да избере бъдещия крал. В страната, където спяло Златното момче, така избирали най-достойния принц за своята принцеса. Дълго препускала колесницата, отминала всички принцове, придворни и богато нагиздени младежи, които се трупали край пътя. Спряла се точно пред спящия Златен брат, облечен в еленова кожа.

Мъдреците дотичали и започнали да гадаят – човек ли е това или животно? Ако е човек, защо е с еленска глава? Ако е звяр – защо тялото му е човешко? Но тъй като съдбата е посочила точно него, значи точно той трябва да бъде крал. Звяр ли е това или човек – трябва да се покори на съдбата и да изпълни предначертаното от нея. Като разсъдили така, придворните качили момъка в колесницата и се завърнали в двореца. Там отпразнували сватбата с принцесата.

Като чул, че в северната страна управлява полузвяр-получовек, кралят на източната страна – тъст на сребърния принц, решил да завладее това царство. Извикал зет си и му заповядал да се готви за поход на север. Дал му войска и военачалници. Изпълнявайки това Сребърният принц повел войските си на север.

Златният принц – владетел на северното кралство също започнал да се готви за война. Събрал той войската си и очаквал неприятеля извън града. Като се срещнали двамата предводители на войските, извадили мечовете си.

Златният принц бил облечен с бял плащ, в който били оставени отвори само за очите. Същият плащ, само че черен, покривал сребърния принц. Накрая те се срещнали и започнали да се сражават с мечовете си. Но нали и двамата ги бил учил на воинско изкуство Дядо Билу – владеели еднакво меча и не можели да надвият един над друг. Дълго се сражавали – пот като ручей се леела от тях. И двамата били изпоцапани – единият с пепел, другият с еленска кръв, затова, когато изтрили потта, пепелта и кръвта също се махнали. Свалили братята плащовете, еленската глава и кожа, върнали си истинския вид.

Познали се двамата братя, хвърлили мечовете, радостно се прегърнали. Уродливият наследник на източната страна се оказал прекрасен принц със сребърна ръка. Господарят на северната страна, полузвярът-получовек, станал принц със златна ръка. И двамата били удивително хубави, умни и добри.

Златният принц съобщил на народа си, че са братя – а нали братята не се убиват един друг. Така се възцарил мир в двете страни.
Сребърният принц се върнал в източното си кралство. Бащата на принцесата, като научил за всичко, отстъпил му престола и големият брат също станал крал.
Златният принц също се върнал в своята страна. Народът, който до сега се страхувал от него и го ненавиждал за нечовешкия му вид, сега обикнал прекрасния принц и малкият брат започнал да управлява спокойно и щастливо.
Така двамата братя донесли на хората мир и справедливост, живели славно и достойно до дълбоки старини.

birm_princ_2_cymbidium6

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Наука, 1976, с.404-408.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова

 

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма.