AEDVIL

Първа част на каренската приказка “Майдоун”

(Карените са народ от Мянма – Бирма)

В стари времена в страната Доунпалун живял крал на име Яча с дъщеря си Майдоун[1]. Тя била необикновено красива – като “цвете от далечна страна” . Когато пораснала, баща ѝ построил за нея отделен дворец.

Веднъж на принцесата ѝ се приискало да се разходи в околностите на града и тя помолила баща си, да ѝ разреши да излезе. Кралят се безпокоял за нея – не искал да я пусне, но тя толкова дълго се молила, че накрая отстъпил. Заръчал ѝ, нито за миг да не се отдалечава от стражите и слугите.

Принцесата се разхождала, беряла цветя и неусетно избързала напред. Озовала се на брега на голяма красива река. Много ѝ харесало това място. Решила да си отдъхне на брега на реката, да пийне вода, да си измие косите.

Изведнъж видяла по реката да плува туловището на мъртъв слон. Върху него седял огромен гриф и кълвял трупа.

– Гадно е да видиш, как низши същества кълват мършата. Не мога без отвращение дори да си помисля за това.

– Принцесо, аз не съм убил слона. Не съм нарушавал законите. Не съм извършил никакво престъпление. Защо ме смяташ за низше същество?! Та аз съм гралят на грифовете. Презираш ме, но не знаеш, каква огромна магическа мощ притежавам. Оскърбяваш ме, а не знаеш, че скоро ще станеш моя невеста.

Изричайки тези думи, грифът се издигнал във въздуха и отлетял.

Майдоун много се изплашила. Побързала да се прибере у дома. Мислела си: “Предизвиках гнева на магьосника-гриф. Той  може да изпълни заплахата си.” Не знаела тя, как да се предпази.

Скоро пристигнал грифът, преобразен в прекрасен принц. Поискал принцесата за жена. Бащата на Майдоун с радост се съгласил. Не знаел той за срещата край реката. Девойката се досетила, че гостът е преобразеният гриф. Дълго молила баща си, но той държал на дадената дума.

Разбрала Майдоун – ще трябва да плати задето не изпълнила заръката на баща си, задето се отделила от стражите, докато се разхождала край реката. Помолила баща си – вместо зестра да ѝ даде всякакви оръжия. Бащата изпълнил молбата ѝ – заповядал  да натоварят цял кораб с оръжия. Най-славните си войни пратил да пазят принцесата. Ще не ще, напуснала тя родния дом, отпътувала към страната на грифа. Когато корабът спрял, грифът рекъл:

– Почакай ме тук! Аз ще ида в двореца, ще кажа на слугите си да приготвят всичко за твоето пристигане.

Едва що си отишъл принцът-магьосник и в небето се появили пълчища грифове. Спуснали се стремително към кораба. Стражите стреляли, улучвали ги, но все нови и нови пълчища прииждали. Скоро войните останали без стрели. Страховитите птици ги нападали неспирно. Стражите размахвали мечове, но на мястото на всеки убит гриф долитали нови десет. Скоро брегът се покрил и с човешки кости.

Принцесата се скрила край мачтата на своя кораб, под платното. Написала писмо за помощ, запечатала го в един съд и го хвърлила в реката. Надявала се, че ще го намери някой от съотечествениците ѝ и ще го предаде на баща ѝ. Но писмото уловили моряците на принц Тхунмя, който пътешествал наблизо. Побързал той да ѝ помогне. Скоро корабът му пристигнал. Принцесата помислила, че идва магьосникът-гриф в човешки образ и много се изплашила. Паднала на колене и го замолила – да я пощади.

– Принцесо, аз съм принц Тхунмя. Намерих твоето писмо. Дойдох, за да ти помогна.

– Ако е така, трябва бързо да бягаме от тази ужасна страна!

– Не се бой! Приготвих стрели, които ще донесат смърт на най-злия ти враг – магьосника-гриф.

Тогава принцесата решила с чест да погребе костите на своите стражи. Наредила да ги съберат и поставят нърху погребалната клада. Принцът Тхунмя поднесъл пламтящата факла, запалил погребалния огън и изрекъл молитвите.

Кралят-гриф видял дима и решил да узнае, кой го е запалил. Долетял, кацнал до огъня. Принц Тхунмя опънал лъка си и прострелял грифа с омагьосаната стрела. Умиращият крал-гриф изгледал втренчено принцесата и рекъл със сетни сили:

– В този живот не можах да те победя, но в бъдещия – ще ти отмъстя!

Майдоун била щастлива, че се е избавила от най-злия си враг. Тя горещо благодарила на принца. А той се влюбил в нея от пръв поглед и я взел за своя невеста.

Към втората част на каренската приказка “Майдоун – 2”.