AEDVIL

Втора част на каренската приказка “Майдоун”

Принц Тхунмя продължил пътешествието си заедно с Майдоун. Корабът му спирал във всяко пристанище, продавал той стоките си, купувал нови. Младото семейство заживяло спокойно и щастливо. След година Майдоун родила момиченце, а после и момченце. В това време принцът разпродал всичките си стоки и решил да се завърне в родината си.

Загиналият крал-гриф се превърнал в зъл дух – билу[1], повелител на реката. Не бил забравил той Майдоун, кроял планове, как да ѝ отмъсти. Веднъж изплувал пред кораба като прекрасна водна лилия. Надявал се, че децата на Майдоун ще забележат цветето. Така и станало – дъщерята помолила майка си, да ѝ го откъсне. Щом Майдоун се наклонила и едва-едва докоснала цветето, то се превърнало в черни водорасли, които я оплели и я помъкнали към дъното на реката.

С магическата си мощ билу превърнал Майдоун в маймуна, а сам приел нейния образ, взел сина ѝ и се престорил, че го кърми. Но нали нямал мляко, момченцето се разплакало. Принцът усетил, че нещо не е наред и внимателно наблюдавал. Наближили родния край. Тхунмя решил да не се прибира веднага в столицата. Наредил да спрат и да пренощуват в един манастир на брега на реката.

А Майдоун, макар да била превърната на маймуна, не загубила човешките си качества. Оплаквала горчивата си съдба. Много тъгувала за съпруга и децата си. Решила да ги следва навсякъде. Видяла ги да влизат в манастира, но не посмяла да иде заедно с тях, за да не ги изплаши.

Покатерила се на едно дърво под прозореца на принца и тихичко запяла:

– Скъпи мой! По волята на съдбата се превърнах на маймуна. Сега за мен няма място в света на хората. Трябва да живея в горите, дето царува могъщият тигър. Скъпи мой! Грижи се за малките ни дечица! Пази ги от злото! Чуеш ли от гората вик на маймуна, моли се за бедната си невеста.

Чул тези думи принцът, натъжил се. Повел децата, скрили се сред гората. На една закътана полянка Маймуната – Майдоун взела на ръце сина си, накърмила го. Ах, колко било гладно бебето! Колко се зарадвало, като усетило майчината любов. Но дъщеричката се изплашила. Тогава Майдоун започнала да я успокоява:

– Не плачи, дъще! Аз съм майка ти – Майдоун! Злият билу ме превърна в маймуна, а сам прие моя образ. Знай, че този, който е заел моето място край семейното огнище е страшен враг! Пази се от него!

– Щом е така, кажи, как може да си възвърнеш човешкия образ и отново да се върнеш при нас?

– Дъще моя, за това е нужно баща ти да изкопае езерце близо до реката, ти да влезеш заедно с мен в езерото и здраво да държиш ръката ми. Аз ще кърмя малкия ти брат. Ако слугите на баща ти ни извадят от водата и ме намажат с кръвта на мъртвия билу, който е приел моя образ, магията ще се развали и аз ще се върна при вас.

След тези думи маймуната подала сина си на принц Тхунмя и изчезнала в гората.

Бащата изпълнил заръките на Майдоун и скоро тя възвърнала човешкия си образ. Семейството се отправило към столицата. Народът с радост посрещнал своя владетел. По случай завръщането бил устроен богат пир. Всички яли, пили и се веселили. Всички заживели щастливо.

Но това не е краят на тази приказка.

Веднъж Майдоун помолила принца, да я пусне – в родината си да иде, старите си родители да види.

– Добре, но няма да те пусна сама. Нека да се преоблечем като бедняци, да вземем децата и без свита, сами да се отправим към родината ти.

Така и направили – поели на далечно пътешествие.

Към третата част на каренската приказка “Майдоун – 3”.