Чилбик – 2

 

 

 

Втора част на аварската приказка

 


“Чилбик и харт”

 

Отишъл Чилбик в гората, отсякъл дълга пръчка, заострил върха ѝ. През нощта, когато харт заспала, се покатерил на покрива, пробил дупка и погъделичкал великанката с върха на пръчката.

   – Откъде се взеха толкова много бълхи! – промърморила тя.

Започнала да се върти в леглото и да се чеше, разсънила се. След малко Чилбик я убол.

   – Проклети твари! Оставете ме на мира! – извигала харт и гневно изхвърлила одеялото през вратата.

Грабнал го Чилбик и хукнал към двореца на хана. На разсъмване се захладило и харт излязла да си прибере одеялото. Видяла далече в равнината омразното хлапе, хукнала подире му, но не могла да го догони.

Пъргавото и хитро момче донесло одеялото, дало го на хана.

   – Браво! Щом успя да го вземеш, значи и котела на харт ще ми донесеш. Разправят, че в него може да се свари обяд за сто души.

   – Добре. – отговорил Чилбик и тръгнал обратно към дома на харт.

По пътя събрал цяла торба с камъни и пак на покрива се покатерил. Когато великанката поставила на огъня котела, Чилбик започнал да хвърля камъни през комина. Право в горещата чорба падали – изгорили лицето и ръцете на харт.

   – Проклет котел! – разгневила се тя. – Противен си ми след смъртта на дъщерите ми! – грабнала великанката котела, изхвърлила го в градината.

А Чилбик грабнал котела и хукнал към двореца. След известно време харт излязла от къщи. Като не видяла котела, досетила се, какво се е случило, но махнала с ръка, примирила се – знаела, че няма да може да догони хитреца.

Стигнал Чилбик до двореца. Хвърлил котела пред портите и въздъхнал.
Но ханът не го оставил на мира.

   – Открадни златорогата коза на харт! Богато ще те възнаградя.

   – И няма повече да ме пращаш при великаните?

   – Няма. – обещал ханът.

Повярвал му момъкът и пак тръгнал към гората. Покатерил се на покрива на кошарата в дома на харт и започнал да боде козата с остра пръчка. Заблеяла козата, не оставяла великанката да спи. Ядосала се харт, пуснала козата – на поляната трева да пасе, от извора вода да пие, та дано да млъкне. Легнала и заспала отново великанката. Много била уморена, не чула, как Чилбик метнал козата на раменете си и хукнал към двореца на хана.

Тръшнал я в ханските покои и рекъл:

   – Обеща вече да не ме пращаш при великаните!

   – Обещах. – захихикал ханът. – Но не съм обещавал, да не ти поставям други задачи. Доведи великанката при мен! Искам да я видя. А дали ще ходиш при великаните или няма да ходиш – това си е твоя работа! Ако изпълниш заповедта ми – щедро ще те възнаградя. Ще ти дам дъщеря си за жена.

Разбирал Чилбик, че ханът го праща на сигурна смърт. А ханските съветници се подигравали, викали му:

   – За хана и дъщеря му и сто пъти да умре човек е чест велика, а щедростта на владетеля е небивала! На теб – дрипльото дъщеря си ще даде за награда, ако доведеш харт в двореца.

Нямало що да стори Чилбик – заповедта си е заповед, ханът си е хан! Облякъл се момъкът в дрипи, намазал лицето си със сажди, залепил си посивяла брада и се отправил към гората.

Стигнал до дома на великанката.

   – Салам алейкум, харт! Милостива господарке, дай хлебец на бедния пътник! 

  – Ей, ти да не си Чилбик?! – креснала харт.

Заплакал Чилбик, занареждал:

   – Ах, този непрокопсаник! Уби родителите и братята ми, които бяха най-добрите дърводелци в нашия аул. Аз едва успях да се спася – в това време бях на дъскорезницата.

Спомнила си харт за своите мъртви дъщери и също се разплакала. Нагостила пътника, но преди да си тръгне запитала:

   – Можеш ли да ми направиш здрав сандък за зърно?

   – Лесна работа! Само дъски ми дай!

Сковал Чилбик сандъка, но харт не го харесала. Влязла вътре, натиснала с ръце и нозе – разпаднал се съндъкът. Нов сандък сковал момъкът – от двойно по-дебели и много здрави дъбови дъски. Влязла вътре харт – да го изпробва. Захлопнала капака. Натискала с крака, натискала с ръце – сандъкът здрав си останал.

   – Отваряй! – провикнала се тя.

   – Как ли пък не! – отговорил Чилбик, метнал сандъка на гръб и тръгнал надолу – към ханския дворец.

Разбрала харт – Чилбик пак я е надхитрил. Разкрещяла се, заблъскала дъските.

   – Спокойно! Не реви! Не погубвай красотата си, че нашият хан да те хареса, да се влюби в теб. Двамата сте си лика-прилика!

Стигнал Чилбик до покоите на хана, тръснал сандъка пред ханските велможи – разбързали се те на хана да угодят, сандъка да отворят. А хитрият момък се покатерил на най-високото дърво. Два чувала с пръст поставил до себе си.

Щом отворили сандъка вбесената великанка започнала да търси Чилбик. Убивала всеки, който се появи пред нея. Първо хана и везирите му, после другите велможи от двореца.
Излязла на двора – нападнала слугите. Де кого срещнала – излапала го!

Видяла най-сетне Чилбик на върха на дървото, но не могла да го достигне – изсипал той чувалите с пръстта върху главата ѝ. Знаел той, че само така може да победи харт. И наистина! Щом пръстта я засипала, харт със страшен грохот се стоварила върху земята и умряла.

Разпорил Чилбик корема ѝ. Няма да повярвате, но от там изскочили живи-живенички хората и животните, които излапала. Голяма врява настанала: хората викали, кучетата лаели, магаретата ревяли. Всички спасил Чилбик, само хана и неговите приближени оставил в корема на великанката – това била най-подходящата тъмница за тях.

Разрязал Чилбик кутрето на харт. Изскочила от там девойка – чудна красавица! Оженил се той за нея. Голяма сватба вдигнали – медни барабани биели, кожени зурни свирели. Три дни и три нощи всички пели и танцували.

 

 

Източник: http://www.nskazki.nm.ru/avar.html
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова

 

Източник:
ПРОДЕЛКИ хитрецов. – Москва : Изд. “Наука”, 1977, с. 437-439.

Превод и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

 

Към индеса за бърз достъп – “Приказки от други народи”.