AEDVIL

Хитрият Байбурак

Кумыкска приказка – първа част

Живял някога беден старец, който имал дванайсет сина. Единайсетте били зли, глупави и мързеливи. Само най-младият – Байбурак, бил добър, сръчен и умен. Когато синовете му пораснали, бащата намислил да ги ожени. Но ето ти – беда! Къде дванайсет невести да намери?!

Уж за път се стягал, уж бешмет си шил – бешмета без ръкави останал, уж обувки шил – босите му крака крачка напред – две назад правели. Стигнал до планината, до къщата на старата Карт-Енем. Тя тъкмо вълците била остригала, вълната им предяла.

– Здравей, съседке! – извикал старецът

– Здравей, човече? Какво те води насам?

 – Търся невести за дванайсетте си сина. Скъсаха ми се обувките, бешмета ми без ръкави остана, невести за синовете си тъй и не намерих.

– Ще оженим моите дванайсет дъщери за синовете ти.

Завърнал се старецът у дома и ги пратил за невестите. Бързо се приготвили братята за път и тръгнали. Скоро стигнали до дома на Карт-Енем. Нагостила ги тя, напоила ги, сложила ги да си легнат. Завила ги с вълшебно одеяло, което можело три хиляди души да покрие.

В полунощ Байбурак чул, как старицата точи огромния си нож. Събудил братята си.

– Кой спи и кой не спи? – запитала магьосницата.

– Аз не спя. – обадил се Байбурак.

– Че защо още не си заспал?

– Защото гъските ти крякат.

Отишла магьосницата и заклала гъските. Само три от тях оставила – те били вълшебни. 

– Кой спи и кой не спи? – пак запитала.

– Аз не спя! – обадило се пак момчето.

– Защо още не си заспал?! – ядосала се старицата.

– Защото кравите ти мучат.

Събудила Карт-Енем най-голямата си дъщеря и двете прерязали гърлата на всички крави.

Щом старата магьосница излязла от стаята, братята хукнали – тичали с все сили. Разбрала Карт-Енем, че Байбурак я е надхитрил. Яростният ѝ вълчи вой заехтял из планината. Седнала във вълшебната си кола – арба, без колела и полетяла след тях.

Разбрал Байбрак – ще ги догони Карт-Енем. Замерил я с камък. Израснала висока планина между братята и злата магьосница. Загризала тя планината с железните си зъби, тунел изгризала, промъкнала се през него и пак полетяла подире им. Почти ги настигнала. Тропнал с крак Байбурак и зад гърба на братята  пропаст зейнала. Толкова широка и дълбока, че магьосницата не могла да я прескочи. Наложило се, да се върне обратно.

Завърнали се у дома, но по-големите братя, вместо да се радват и благодарят на Байбурак, завидели на смелостта му.

Как да погубят най-малкия си брат?

Заради своята глупост и злоба единствено за това мислели. Мислили, мислили и накрая – измислили: Отишли при хана и му казали, че брат им Байбурак единствен може да надхитри магьосницата и да открадне вълшебното ѝ одеяло, което три хиляди души може да покрие. Заповядал ханът на слугите си, да доведат Байбурак.

– Донеси ми вълшебното одеяло на Карт-Енем! Иначе – ще ти отсека главата!

Метнал Байбурак тоягата си на рамо и тръгнал към дома на магьосницата. Тихо се покатерил на покрива, скриз се зад комина и зачакал тя да заспи. Скоро чул, как хърка. Забол игла на върха на тоягата си. През дупка в покрива, точно над леглото на стопанката, спуснал тоягата и започнал лекичко да я боцка с иглата. Помислила старицата, че бълхи я хапят, ядосала се и изхвърлила вълшебното одеяло. Метнал го Байбурак на гръб и дим да го няма!

Повъртяла се малко Карт-Енем в леглото, съвсем се разсънила, като си помислила:”Дали малкият хитрец не е отмъкнал одеялото ми?!” Излязла да провери. Видяла – няма го одеялото на двора! Разгневила се, метнала се на вълшебната арба и полетяла. Скоро настигнала Байбурак – той вече втората планина превалял. Щом видял магьосницата, хвърлил камък – зад него планина се извисила. Изгризала я с железните си зъби Карт-Енем, пак го настигнала. Тропнал той с крак – зад него земята се продънила. Пак не могла да премине през пропастта злата човекоядка и скърцайки със зъби се завърнала у дома.

Към втората част на кумыкската приказка “Хитрият Байбурак – 2”.